След свободата: Петя Кокудева

Петя Кокудева (1982) е родена в Смолян. Бакалавър е по журналистика и магистър по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като копирайтър. Вълнува се от литература за деца.

Автор е на книжките с детски стихотворения за възрастни – „Лулу“(2011) и „Малки същества“(2014).

За малки и големи: наляво

За малки и големи: наляво. Снимка: Гергана Динева

КАТО ПОРАСНА, ЩЕ СТАНА ЧУЖДЕНЕЦ

Порасна ли, решил съм:
ще стана чужденец.
Днес Сойер, утре Нилсон.
И Фердо Мраванец!
Полека ще науча
във техните градчета
какво и как се случва,
какво не е прието.
 
Ще мигам на испански.
Ще готвя на фарси.
Ще бъда африканче
със къдрави коси…
 
Ще бъда най-различен,
та после да умея
и мен си да обичам,
и с друг да се гордея.

 

УРОЦИ ПО ЧАКАНЕ

Нямал съм търпение,
смъмриха ме нашите.
То било умение –
можене да чакаш.
 
Още днес на спирката
затова отидох,
седнах много мирно.
Щом трамвая видех
 
с гордост го изпусках –
първи, втори, трети…
сякаш правя мускули!,
сякаш съм атлет.
 
А край мене куче
легнало под знака.
Сигурно се учи
като мен – да чака.

 

КОЕ Е ВАЖНО?

Мама ми е казала
да ѝ се обаждам,
само щом е станало
нещо много важно.
 
Кой ли дава справки
важното кое е?
Ето, гледам мравката –
сламката за нея
 
е така значима,
че на гръб я влачи.
Колко смисъл има
да ѝ кажа, значи:
 
– Мравке, тая сламка
никак не е важна.
Зарежи я там –
вънка на паважа.
 
Няма да ме слуша
и ще бъде права.
Сламката ще гушне
два пъти по-здраво.

 

ДВЕ ДЕЦА РАЗМЕНЯТ ВЪПРОСИ

– Какво е „лош“? Кажи, какво е?
Отвън ли идва, или твое
си е, откакто се родиш?
А може ли да го стопиш?!
 
– Не знам… На мен пък ми е чудно:
ако сънувам лоша мисъл,
добър ли ще съм после – буден,
или доброто ще съм вкиснал?
 
– И аз не знам… Но да те питам:
Например, майка ти крещи,
а татко ти си е възпитан.
Полудобра ли ще си ти?
 
– Дали пък, след като не знаем
да бъдеш лош какво е точно,
ще можем да се оправдаем:
„Да, лоши сме, но не нарочно!“

 

КОМПЛЕКТ ОТ РОДНИНИ

Някои имат пълен комплект
с точната бройка роднини
и родословие отпреди век,
сложено в рамка над скрина.
 
Ала семейството не е сервиз
сребърни, вечни лъжички.
Хич не сме длъжни от целия низ
да притежаваме всички.
 
Някои имат само баща,
други отрастват без дядо.
Никому никой не е обещал
близки без грижи и ядове?
 
Я се развеждат, я ти родят
вместо мечтаното братче
смешни близнаци и в твоя си свят
цъфва двуместно креватче.
 
Моят комплект не е точен и цял,
нямам идеалната бройка.
Но и с по-малко съм оцелял.
Кръпка, но с весела кройка.

 

ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Да си виждал тополата в парка
да разхожда врабци на каишка?
А в небето нима се е мяркал
облак, вързан на тънка верижка?
 
Да си виждал акула с намордник
или вятър, дресиран да сяда?
Да си чувал във клетка затворена
да е някоя звездна плеяда?
 
На синджир – океан, който лае?
В стъкленица – две пухкави зими
Не, природата май не желае
да си има домашни любимци.