Спасеният спомен за художничките след Освобождението. Една изложба на съдби и картини.

Над 200-300 хиляди прелистени страници, хиляди часове работа и стотици съмишленици, отворили домовете си и позволили от стените им да бъдат смъкнати семейни реликви и показани пред публика. Това стои зад изследователската изложба „Свободния избор: Първите жени художнички 1878-1912”. Над тригодишното изследване разкрива нови факти за тях и образованието им в периода след Освобождението до Балканската война. Младите изкуствоведи и уредници Пламен Петров и Рамона Валентинова ни въведоха в този изтупан от прахта свят, проследен и изведен от стотици архиви и лични съдби.

IMG_3692

Изглед към изложбата „Свободният избор. Първите жени-художнички“. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Тук присъстват картини на няколко по-утвърдени художнички и десетки неизвестни в настоящето жени, които обаче са допринесли със своите трудове към един цялостен пейзаж на българското изобразително изкуство. Пламен и Рамона стигат до извода, че противно на цялостната представа, че жените след Освобождението са ограничавани в достъпа до художествено образование, общо 161 жени завършват академията в този период. И той се очертава плодотворен по отношение на художественото им развитие.

Изложбата в галерия „Васка Емануилова” е опит, помагащ стотици картини и историята около тях и техните авторки да бъде реконструирани и съживени. Повечето картини са на наследници, на колекционери, много малко неща можем да намерим от държавни колекции. Реставратор на тези женски образи е Илинка Чергарова.

„Насадило се е убеждение, че в първите години след Освобождението жената едва ли не е нямала достъп до художествено образование. Другото подобно убеждение е, че жената е била доста репресирана. Третият голям парадокс, който се опровергава, е, че тези жени са от богаташки градове, предимно от столицата, което при проследяване в книгите на художествената академия не е вярно. Мисля, че са имали абсолютно свободен достъп до художествено образование. Още третият човек, записан в академията, е жена”, разказва Пламен Петров, посветил години от живота си на това изследване.

IMG_3611

Уредниците на изложбата Пламен Петров и Рамона Валентинова. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Голяма част от тези жени са били забравени. След като се омъжват, те си сменят имената, което ги прави по-трудно проследими из архивите. Сред тях, противно на схващанията за очакваното, има селянки, дъщери на попове, има вдовици. Дори и възрастово в тези първи години не можем да кажем, че има някакво силно сито, посочват изследователите.

Остава обаче тъжният факт, че десетки имена, при това не само на жени, са изтрити от историята на изкуството. Голяма част от работите са били в лошо състояние, включително рисунката на Олга Крушева, и Илинка Чергарова помага за реставрирането им.

„Аз самият се опитвам да си отговоря на въпроса защо тези жени са забравени. На първо място бих отдал това на безотговорността на изкуствоведа в България, в по-голямата си част изкуствознанието не запазва целия спектър за познание за периода. Има и друго нещо – често в нашето поле изследователят подхожда с предубеждение, че едва ли не това са „некадърници, които след това са започнали да гледат деца”. Има един опит за прекомерно селектиране. Изкуствоведът се опитва да каже кое става и кое не става, кое заслужава внимание. Точно поради тази причина десетки имена, при това не само женски, са заличени от нашата история”, разказва Пламен.

Олга Круша – художничката-аристократ

galeriqta

Рисунката на Олга Круша. Първата документирана картина на жена след Освобождението. Колаж на “Баница”. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882 г., личността на чийто автор дълго време е неизвестна. Пламен и Рамона разкриват името и това е Олга Круша, „главна героиня” на изложбата. Това е първата документирана жена художник след Освобождението. Със своя аристократичен дух и семейна история на възрожденци тя е истински аристократ. Единствената за момента открита от нея рисунка изследователите съпоставят с други жанрови рисунки и според тях „тя по нищо не отстъпва на Павлович, Доспевски и в много отношения е по-добра от други”. Това е видимо рисунка на красиво женско лице с изчистени и енигматични черти с изключително качество.

„Когато извадихме рисунката, доста колеги мислеха, че това е литография. Но когато човек се вгледа в нея и я пипне… Това е първото свидетелство и първия подпис на жена в изкуството. Изкуството не може да се оценява на пари. Всъщност може, но ние не сме в тази позиция”, казва Пламен Петров и се усмихва.

Круша, дъщеря на видния възрожденец Захарий Крушев, е сред малкото дами преди Освобождението, имали шанс за образование извън пределите на Османската империя. През 1892 г. с огромни усилия от страна на баща си тя потегля за Москва с още четири момичета. Баща й събира суми от Марин Дринов и Найден Геров, за да обезпечи образованието й. Олга има шанс да е единствената българка, озовала се в Алексеевия манастир, и то във време, в което той е истински образователен център за момичета, революционен за своето време и за рамките на Руската империя.

IMG_3652

Изглед към изложбата. Театрален женски костюм от периода след Освобождението. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Впоследствие Олга си извоюва правото да учи в Маринското женско училище в Москва, като нейни преподаватели ще бъдат имена от известната емигрантска фамилия Жере. Когато се завръща в България, Круша заварва на легло брат си, който е много важна фигура, първият библиотекар в институцията, от която по-късно ще бъде създадена националната библиотека. След шест месеца се сбогува и с баща си,  преподавал в много различни градове. Осиротяла, тя трябва да се грижи за поне една своя невръстна сестра и за прехраната им. Има шанса да започне да преподава в Софийска девическа гимназия.

„Живеем в удобно настояще, но живеем в едно несигурно бъдеще. Знанието за това, което е било преди нас”, подчертава Пламен.

IMG_3686

Пламен Петров – уредник и изследовател. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Забравени и запомнени

Изложбата показва 7-8 процента от тях. Около десет имена от тях са в обръщение. Сред тях са Елена Карамихайлова, Анета Ходина, Анета Хен – Йосифова, Елисавета Консулова-Вазова.

Всичко останало като имена, говори нещо на някой роднина или на някой изкуствовед.

Една от картините е на Мария Луиза, жената на Фердинанд – това е рисунка на лилави орхидеи. Картината е повод да се припомни нейният изключително нещастен живот с Фердинанд, което италианските изследователи са проучили много надълбоко и разкриват семейните отношения между тях, припомня Пламен.

IMG_3721

Картина на Мария Луиза, съпруга на цар Фердинанд. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

„Това е една талантлива дама, получила домашно образование и работеща много активно за изкуството в България”, разказват Рамона и Пламен, припомняйки факта, че самият Фердинанд снизходително нарича картините на съпругата си „зеленчукова градина”.

Друга картина от изложбата е тази на красива жена в ослепително бяла рокля, със светско излъчване. Тя е рисувана от художничката Ружа Векилова. Векилова е все още непознато име, нейната картина е запазена в държавната колекция. Пламен и Рамона я откриват.

IMG_3687

Картина на художничката Ружа Векилова. Портрет. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

„Никой нищо не знаеше за нея. Установихме кога и къде е родена – в Оряхово, което обяснява доста неща, тук са родени множество изявени български архитекти. И в момента сме й по дирите. Това е градче с много динамичен културен живот. Това е портрет на Мими Балканска, актриса, енигматична фигура за софийската бохема. Надявам се в някакъв момент българското изкуствознание да прояви любопитство”, добавя Пламен.

Райна Керемедчиева е друга жена, която изскача ненадейно из архивите. Една от първите автори на художествена фотография.

IMG_3585

Картина. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Слабост за изкуствоведите и досега остава Олга Круша. Пламен, направил справка за името й в ГРАО службите в цялата страна, и досега издирва къде тя е починала. Предполага, че това е станало в страната.

„Надяваме се да бъде открита и друга нейна картина”, казва Пламен.

По всичко личи, че проучвателската дейност на двамата изследователи ще продължи.

IMG_3666

9. Изглед към фасадата на галерия „Васка Емануилова“. Снимка: Николай Николов, www.blindspot.bg

Експозицията е част от “Музейната програма” на галерия “Васка Емануилова”

(2 юли – 5 септември 2015 г.)

Адрес: бул. Янко Сакъзов 15, (на гърба на парк „Оборище”)

за посещение:
вторник – събота: 10.00 – 19.00

неделя: 11.00 – 18.00
понеделник: почивен ден

вход: свободен