Първи стихосбирки: ноемврийско четене в MAZE

Преди близо месец (на 18 ноември) в клуб MAZE в София се състоя първото от поредица замислени литературни четения. Негов инициатор е поетът Иван Димитров, а идеята е веднъж месечно да се канят поети от различни поколения, с различни поетики, които да участват в едно общо четене. Нека ви разкажем какво се случи преди месец.

1898682_738058516279386_2174321718149718914_o

Публиката.

Като за първо издание поетите четоха стихотворения от свои стари стихосбирки. Това бяха Белослава Димитрова с „Начало и край“, Галина Николова („Минавам“), Ида Даниел („Дантелени Разни Парчета“), Илко Димитров („Опит за определение“), Кирил Василев („Три поеми“), Марин Бодаков („Девство“), Мирослав Христов („Череша с гравитация“), Радослав Чичев („От прашинката на деня“), Стефан Иванов („4 секунди лилаво“), Тома Марков („Героин.rec“).

Представяме ви част от стихотворенията, които поетите прочетоха.

За снимките благодарим на нашите приятели от Диагоналите на София. Очакваме и днешното декемврийско четене в MAZE, където ще се четат нови непубликувани в книги стихотворения. Разберете повече тук.

Марин Бодаков чете от "Девство" (1994)

Марин Бодаков чете от „Девство“ (1994)

 

трапчинките от топло вино
трапчинките от топло вино
по плещите му

плачът на бледно същество
плачът на бледно същество
внезапно голо
и внезапно Горе
а копчето от малкото палто
изгубено в игрите на снега
смъртта е а е

Марин Бодаков

Мирослав Христов - "Череша с гравитация"

Мирослав Христов – „Череша с гравитация“

круша

искам да бъда силен
като круша
така че когато падам
върху сухата пръст
да не се страхувам
от жълтото на удара
а да бъда истинска наслада
за налитащите ме оси

Мирослав Христов

 

Стефан Иванов - "4 секунди лилаво"

Стефан Иванов – „4 секунди лилаво“

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЖИВОТ

огън следвай ме

с детско колело
между световете
мини покрай гумения труп на речния бряг
излети след бялото хвърчило
и моля те
отиди в следващия ми ден
и кажи ми
че вчера ме е имало

Стефан Иванов

Белослава Димитрова - "Начало и край"

Белослава Димитрова – „Начало и край“

Писано от Саша Грей 2

Аз съм олимпиец в любовта
еби умри еби умри обичай
нулева секреция аборт
биопсията извършена успешно
много мъртви около мен около нея
чудя се защо аз съм още тук
„Хайде сега да станеш
да си вземеш нещата
и да си тръгнеш“

Белослава Димитрова

Радослав Чичев - "От прашинката на деня"

Радослав Чичев – „От прашинката на деня“

АФРИКА

Тя е Африка, чисто и просто.
Влагата между краката ѝ, жегата на Либия.
Пирамидите са само две, но си стоят на мястото,
познават ритъма, движението и млякото на Египет.
Пясъкът и пустините са над корема.
Под него са децата, недокоснати от слънцата.
Две слънца – едно на името и едно над името.
Сини, толкова сини, че когато премигват изгарят,
и правят кожата черна, но дланите бели,
за да галят шията ѝ – Газела в Танзания.

Вуду, вуду, вуду магия е неината мантия, нейната мисъл,
ръцете ѝ вързани в огън от Мали.
И хашиш.
И заклинание.

Танцувай с нея, танцувай, тя е Африка,
разделена на блокчета шоколад.

И всяко едно се топи под езика.

Радослав Чичев

Илко Димитров - "Опит за определение"

Илко Димитров – „Опит за определение“

ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Най-хубавите песни поета през нощта е сътворил,
от нощта, от тъмнината са родени най-скъпите му песни.

Дори да носят бели дрехи,
дори като събуждане и ход забързан да са свежи,
дори да можеш после да ги пееш –
от черните сезони на нощта, като от кладенци дълбоки
стиховете се процеждат.

И, нощ, ела –
приспи ненужните сълзи, ръце,
приспи света, Вселената приспи
и само вой от куче нека да отеква по звездните ти пасбища.
Ела, желана тъмнина, и освети блуждаещата мисъл,
до дъното стигни на вгорещеното съзнание,
без страх в най-тъмните завои на душата,
без свян нахълтай!

Да се нахраниш от сърцето си…
във мелницата на ума си да го смелиш фино,
докато стане лесно усвоимо.

През огъня на скритите мъчения преминал,
стиха жадува свойта очевидна свобода –
затуй да е достоен за звука си трябва,
както моста на надеждата, когато по него преминаваш.
Да бъде сечиво – това е човешката съдба на песента,
наградата за съществуването.

Не да повтори, не гласа на естеството като ехо
до сърцата ни да доближи,
не да ни представи просто на приема на цветовете,
а в нас енергия да влее –
като храна и топлина – неуловими и творящи.
Да ни накара да опеем песента,
долавяна в нощта и отразена от ръката му.

Тъй, пратеник на нашия стремеж да се познаем,
поета свойто знание различно ни представя –
със цветове и ритъм друг
света и себе си да видим.

Откровение –
между Вселената и нас
стихът кръга затваря.

Илко Димитров

 

Галина Николова - "Минавам"

Галина Николова – „Минавам“

Към вечния мир

Ето го

Мъжът с микрофона обикаля наоколо

Издирва звуците на лишеното от Свят

 

Останки от трупове събрани в одеяло

Пренасяни от град в град

Крити от нощта

От полуделите ѝ славеи

 

А каква тишина

Чуваш как се надигат къртичини в полето

Далеч на стотици километри оттук

 

Лишен от Свят светът пораства

С няколко звука след всяка катастрофа

 

Микрофонът рови из останките

Почукване по кост джапане из лимфа

Звуците напредват от хилядолетия по нанагорнището

Като мотрисите по лисабонска улица

Кирил Василев

 

 

Музикално оформление и концерт: The Science и Иван Димитров.

Иван Димитров

Иван Димитров

10659111_738058456279392_1926416888791409822_o

Тома Марков: Ноемврийско четене в MAZE