Никола Петров (1987) живее и работи в София. Носител на трета, втора и първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009-2011). Автор на стихосбирката „Въжеиграч“ (2012).

Изключи ли печката? Снимка: Александър Станишев

Навън/никога нищо по средата

Онзи който дълго време не беше излизал
понеже се страхуваше от асансьори
стълби открити пространства
липса на достатъчно високи парапети
онзи който се срамуваше от страховете си
и щом помислеше да каже нещо неуместно
във вече отминал разговор
замахваше към стената – наричаше го танц срещу срама
онзи който си издялка най-различни утехи
и чертаеше живот след тялото си
но осъзна че няма тяло
че не притежава тяло а е тялото си
и го обзе огромна тъга
онзи който се ядосваше на тъгата си
и я риташе безмилостно в белия корем
а после заспиваше пристрастен към умората си
и се будеше уморен от страстта си
онзи който три пъти се връщаше да провери
дали не е оставил котлона пуснат прозореца отворен
вратата отключена
една вечер излезе оттогава
не си е идвал

Едно

Случва се привикналият
да се сепне
удивен от шарен папагал
врабче
мушица
тръпка въздух
удивен че още може да се удивлява
случва се привикналият с бавната си кръв
с пиянското униние
да се събуди ненадейно в този свят на танци
най-различни
оперения
ах-такива-грандиозни чудеса
и да каже искам скорост
завъртете ме а после пейте
блъскайте чинелите обичайте ме искам още скорост
още скорост
още
прекалява
както винаги

Нощта и навикът

И градът угасва с часове
и наоколо угасва град
и фенери се въздигат сякаш нищо
и тунели гъгнат
и прозорци мигат
и пропукват честоти
и баща ми се прибира сякаш нищо
и почуква с пръст по чашата си както приживе
и отново цяла нощ говорим и мълчим
и знаеш ли баща ми пратили са сонди чак до края на планетите
и отново не говорим нищо лично
и мълчанието е повече от всичко друго взето заедно
и навикът е победил живота
и отново се събуждам както в първото събуждане
безпомощен/неясен до извън контурите си
и отвън е сякаш нищо

Все едно наистина

Да разгънеш карта с най-задълбочени
вежди; да нашариш маршрути с молив все едно
наистина;
да имаш складове по пътя си и къщи под безупречно небе
и влакове високи повече от кули
и комини с двеста километра в час; да спреш
в средата и да тръгнеш пак; победоносно
все едно че хиляди не биха разкопали дворчето
не биха си изгладили чаршафите ако не тръгнеш; да изпратиш
вестоносци; вестоносците да бързат
все по-бързо; да се излъчиш
по централната емисия и в главите
на лунатиците; да крачиш заозъртайки се с важен
показалец; да не стигнеш
никога но пак да продължаваш все едно наистина; защото
иначе какво; да спреш в средата; да те опрости
разсъмването също свечеряването

Освен това

Улиците но никога имената им
дъхът на подранила пролет но никога датата
агонията на жертвата но никога убиецът
скръбта но никога мотивът
осанката на детектива но никога уликите
настръхването на нощта но никога сюжетът
нашето мълчаливо докосване
най-вече
мълчаливо