160 години от началото на Кримската война

Преди почти 200 години, във Виена се провежда конгрес, чиято цел е била абсолютното преначертаване политическата карта на Европа и усвояването на работеща и легитимна система на международно право. След Наполеоновите войни, Великите сили (Русия, Франция, Великобритания, Австрия и Прусия) се нуждаят от нов ‘баланс на силите’ в Европа и споразумение, чрез което да се предотвратят бъдещи революции и войни.

Следват трийсет години мир – Великите сили успешно предотвратяват всички политически, социални и националистически опити за конфликт. Но Виенската система  се разпада заради слабостта на Османската империя и заради желанието на Русия за разрастване. Това драстично променя баланса на силите и срещу нея се изправя нов алианс: Франция, Великобритания и Турция.

Кримската война е решаваща повратна точка в световната история, утвърждаваща края на Виенската система и началото на нова, далеч по-нестабилна политическа констелация, в която балансът на силите е крехък, и която след 90 години довежда до Първата световна война между Великите сили.

Кримската война е пример за исторически последователната руска политика на експанзионизъм. След Крим, както и след края на Студената война, Русия предприема дълбоки реформи и промени, но както се вижда и днес, тази политика, присъща на имперски манталитет, остава с пълна сила.

Днес, както и преди 160 години, кризата в Крим отбелязва рязко изменящата се световна система, в която балансът на силите отново е нарушен и ние отново се насочваме към биполярен тип на международни отношения между разединения ‘Запад’ и слаба, но крайно агресивна, Русия. Ако преди 160 години, Османската империя е наричана ‘болния човек на Европа’, то днес този етикет е най-присъщ за режима на Путин.

До колко можем да търсим прилики между войната тогава и анексирането на Крим днес?

 Кримската война: поглед в миналото

Александър Смилков,
статията публикувана първо в Chronicle.bg  
 

С анексирането на Крим, Путин изостри отношенията между Русия и Запада до нива, невиждани след падането на Берлинската стена. Резултатът от референдума на 16-ти Март, гарантиран от “самоорганизирали се доброволци” с автомати, както и последвалото едностранно решение от страна на Русия за промяна на границите на една независима държава, за пореден път водят до конфликт относно Кримския полуостров.

На вчерашната дата, преди 160 години, британската империя обявява война на Русия. Официалната причина за конфликта е неразбирателство между Франция и Русия за това под чия протекция да бъде християнското малцинство в пределите на Османската империя. Наполеон III търси подкрепа след преврата, с който установява Втората френска империя, и в резултат изпраща в Черно море Charlemagne – един от най-добрите френски кораби по това време. Този и други дипломатически ходове карат султана бързо да вземе решение в полза на католическа Франция. В отговор на това, Русия навлиза в Молдова и Влашко, по това време османски васални княжества. Руските имперски амбиции не се харесват на Британия, която държи да запази контрол върху морските пътища към Индия през Египет, което води до започване на военни действия на Кримския полуостров.

crimean war

В основната си част военните действия се водят в Крим, където Британия, тогава суперсилата на деня, и Франция обсаждат руската черноморска база в Севастопол. Над 700,000 души загиват в Кримската война, която в крайна сметка Русия губи. Но победата на ‘Запада’ в никакъв случай не идва лесно – военните стратегии и действия от страна на Британия и Франция са признати за провал. Например, Атаката на леката бригада или фактът, че в британската армия жертвите дадени в хода на войната са четири пъти по-малко от жертвите в резултат на болести. Слабото планиране, нерешителните действия и пагубното командване са причините за трудната и скъпа победа над Русия. От религиозен спор, Кримската война се превръща в платформа за налагане на геополитически цели и стратегии.

Разбира се, аналогии с днешния конфликт биха били твърде пресилени. Дипломацията в днешно време е на много по-различно ниво от тази през 1864 г. Обвързаността между Европейския Съюз и Русия е по-голяма от всякога. И въпреки това ЕС и САЩ не бива да позволяват създаването на такъв опасен прецедент. Великобритания и САЩ, заедно с Русия, гарантират територията на Украйна, в замяна на което Украйна се разоръжава от атомните си оръжия през 1994-та година. Сегашните действия на Русия и свободните интерпретации от страна на Путин на международното право оставят много опасен пример за други страни като Северна Корея и Иран. Какви гаранции биха имали те, ако подобни договорености могат едностранно да бъдат отменени?

Цената, която Западът трябва да заплати, за да неутрализира модерните руски имперски амбиции, е висока и навярно не всяко правителство би искало да участва в подялбата й. Западните икономики тепърва започват да стъпват на крака след седем тежки години на рецесии и стагнация, а дългосрочните политики и решения рядко печелят избори. Но затваряне на очите пред случващото се би навяло спомени за анексирането на Чехословакия от страна на нацистка Германия, затова е важно да не бъдат допускани същите грешки от нерешителност и самозаблуда.