След свободата: Мартин Костов Мартин КостовFebruary 17, 2015508 views Мартин Костов от град София е на 17 години. Има една стихосбирка – „Дом“ (Издателство за поезия „ДА“, 2014). Свършваш СвършвамСнимка: Александър Станишев http://stanishev.tumblr.com/ *** Слабите облаци Тихите корени от ръцете Преплували океана риби И кораби, потънали в душата Влакове минавали Деца Изнасилвани и будни В сън Самотен като дим Под застоялите ни кожи *** И аз умирам и ще вия Всеки болен час ще плача Като изгрев залязва остатъкът от мен Под мостове се целуваме къде ли не И къде ли не те търся Не забравям ръцете ти Нито и мириса на теб по мен Как пипаше вехтата ми кожа как целуваше замръзналите устни на лицето ми *** Прегръщам я Топла и суха Като глина месец по-късно Извадена от опаковката Целувам я Изпипана и права Като свещ Без да спре да топли езикът ми Преглъщам слюнката ти След като отпускаш зъбите си от мен *** Стискаш врата ми Скубеш мократа ми коса Гледаш ме възбуден и аз теб Отдолу съм Тялото ти образува сянка Върху мен Свършваш Свършвам Всеки път Достатъчно ми беше да живея като облак Самотен студен и черен Уморен и мъртъв в кожата на нощта Махни си ръцете от кухото ми сърце То не е твое, не е мое, не е негово, не е на никой Не виждаш ли? Да не би да си сляп Или побелял от старост Полудял? Аз, надрусан като животно, умирам И ще умирам още дълго Но смъртта ми харесва Да умирам по този начин, а не по твоя Вали Аз се свивам от студ, теб те няма Животът ми се преобърна наопаки Вися На дилъра с пари С трева С хероин и амфети Но хапчетата си ги биваше Плачех в шибаните ти ръце В скапаните ти ръце В които преди обожавах да прекарвам вечерта си И до края на живота си ще те наричам страхливец Защото и ти като всички заеба любовта ми В гроб от тъга и меки сълзи *** Сякаш си тук Няма те Лицето ми е Празна стая Запустяла къща Недоизчистена квартира *** Бавен сън Пеперудите умират Аз след тях *** Усмивката ти е моят ден Ден на слънцето Луната Гали лицето ти Преди да умра Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest
