Капанът на невежеството

Има една много хубава мисъл на Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвъртое да го направиш“. В нашата държава втората, третата и четвъртата стъпка са сравнително рядко явление. Всеки свежда глава пред могъщото всеобщо лицемерие и се съгласява, че промяна трябва да има, и… дотам. В плен на комплекси и парадокси българите живуркат и масово предпочитат да се оплакват, вместо да заслужат по-добър живот чрез труд и старание. Сякаш самият факт, че си се родил на този свят, означава, че имаш право на всякакви претенции и държавният апарат трябва безапелационно да те изхранва. А как държавата да потръгне? Нали това може да стане само ако всеки се вземе в ръце и заслужи с честен труд благополучието си.

За мен има една основна причина за несполуките на българския народ и това е невежеството. Невежи родители възпитават невежи деца, които на свой ред повтарят същите грешки. Този порочен кръг пречи на адекватното възприемане на действителността и прави невъзможно за средностатистическия българин да се усъвършенства.

416258_10151757455871758_1569287315_o

Порочен кръг.
Снимка: Гергана Динева

Един мой близък приятел, докторант по теоретична физика, преди време ми сподели, че в държавите от Западна Европа, които беше посетил, т.нар. „гъзарски места“ са университетите и научните лаборатории. В България с такъв статус са моловете. Лъскави и напарфюмирани, те приютяват работници със заплата около два-три пъти по-висока от тази на учените в БАН. Българският народ не е лош народ, не е глупав, но изглежда, е изключително податлив на внушение. Седнал вкъщи пред телевизора, в колата на път за работа, в супермаркета или на автобусната спирка, българинът е жестоко бомбардиран от медийни послания и постоянно му се втълпява какво ли не. Хората четат все по-малко книги за сметка на все по-големи телевизионни екрани. Учениците познават бегло Възрожденската литература, но знаят наизуст всички песни на Криско.

Медиите имат една голяма вина и тя е, че проповядват невежество. Станали са инструмент за манипулация и на нищо не може да се вярва. Но това, че не можеш да вярваш на медиите, не означава, че не трябва да вярваш в себе си. Волята е това, което така силно липсва на българина. И това не е изненадващо, защото слаба воля има именно невежият човек. Колко много неща има за реформиране в нашето образование. Защото докато възрастният човек е в голяма степен необратимо оформен като светоглед, то за децата има шанс. Българинът трябва да се събуди заради децата си. Това е посланието, което има силата да променя. Защото колкото и да е силен националният ни нихилизъм, той не е по-силен от обичта на родителя към детето. Именно тази обич има силата да победи нашия български бич – завистта.

„Завистта е омраза, доколкото тя въздейства върху човека така, че той се наскърбява от щастието на другия, и обратното – радва се от нещастието на другия“. За съжаление българинът много мрази и много завижда. „Омразата е непоносимост към унижаващите различия“. Ако можеше поне малко да помисли човек, преди да бърза да се самоопредели като по-неуспял. Съседът има по-хубава кола, и какво? Сякаш човешкото се измерва в пари… Защо не се обърне внимание на факта, че може би съседът е положил повече усилия, учил, работил и си купил кола. В България битува схващане, че заможните хора са задължително престъпници. Вярно е, че има немалко такива, но да мразиш онзи, който е заслужил успеха си, е жалко и несправедливо.

Затова е най-добре да се сравняваш единствено със себе си, с това, което си представлявал преди и какво представляваш сега, къде си бил и къде си достигнал в развитието си. Такова мислене би спестило много неприятни преживявания.

Попадането в капана на омразата е много лесно, а излизането от него – адски трудно. Тя има много негативни проявления, едно от които е засилването на нетолерантността в междуличностните и междугруповите отношения. По данни от доклада на последното преброяване 8,8% от населението се определят като представители на турската етническа група. Ромският етнос е 4,9%. Веднага изниква въпросът за толерантността на българина.

Снимка: Гергана Динева

Как?
Снимка: Гергана Динева

Тук ще си позволя да споделя едно лично впечатление вследствие на разговор, който проведох с един представител на ромския етнос, който по случайност пътуваше в същия неособено комфортен влак по железопътната линия, свързваща София и Плевен. Всъщност „пътуваше“ не е много точно казано, той по-скоро беше ескортиран от един униформен полицай от едно населено място до друго, за да излежи присъдата си. Престъпленията на това момче, което имаше-нямаше 20 навършени години, бяха дребни. За тях той подробно ми разказа: какво е откраднал, как се правят нещата и разни други криминални пикантерии, но на моя сравнително наивен въпрос „Защо го правиш, защо просто не си работиш нещо?“, той отговори простичко: „Никой не ме взима, като видят, че съм циганин“.

На безобразните сцени, на които са способни „братята роми“, няма да обръщам специално внимание. Лошото е, че с времето промяната става все по-трудна. Трудна е, защото предразсъдиците се складират в човешкия мозък и по-конкретно амигдалата, под формата на „емоционален спомен“. Това ще рече, че докато едно дете расте, възпитанието и средата ще оставят в паметта му емоционално неприятни усещания, подобни на тези на родителите му. Така дори човек напълно да разбира нелепостта на дискриминацията, неприятната емоция при вида на роми например ще си остане действаща в мозъка му. Затова ключът към едно по-толерантно общество е в бъдещите поколения. Ето, аз например се считам за толерантен човек, но не мога да не се разсмея на видеоматериалите, озаглавени „ромски изцепки“, които често се излъчват в телевизионното предаване „Господари на ефира“. Може би не съм толкова толерантен, колкото ми се иска, все пак трябва да се признае, че тези материали са по-скоро тъжни и тревожещи, отколкото забавни.

Междуетническите взаимодействия често са конфликтогенни заради високата степен на различия. През годините на социализма са правени опити за намаляване на различията чрез насилствена промяна на имената на помаци, роми и български турци. За щастие вече се знае, че насилствената политика спрямо малцинствата не дава задоволителен резултат, да не говорим за моралното нарушение, което се извършва. Тук идва проблемът за законодателството в нашата държава. Защото ако законите важаха еднакво за всички, нямаше да се налага на българите да търпят незаконните постройки и несправедливите помощи за ромите. Оттам нямаше и да се увеличва недоволството от тази несправедливост. Едва ли някоя политическа партия ще се осмели да разреши този проблем, от страх да не бъде обявена за нетолерантна и съответно да загуби електорат. За съжаление има и специфично българско отношение към законодателството: „Законът е врата в полето, през която минават само говедата“. Лицемерно е да имаш този парадокс в мисленето си и в същото време да недоволстваш от беззаконие.

148168_10152020787966758_179230025_n

„Законът е врата в полето, през която минават само говедата“.
Снимка: Гергана Динева

Факт е, че българинът често е силно критичен и излишно негативен в настроенията си. Като най-очевидна причина се изтъкват предимно недоимъкът и липсата на средства. Но това е материалната страна на нещата, а хубавото на материалното е, че със съответните усилия то може да бъде манипулирано, може да бъде променено към по-добро. Воля и вяра трябват на българския народ. Медиите и политическите речи изобилстват от всичко друго, но не и от тези два еликсира на духа. Убеден съм, че стойностните хора в България не са малко и че честността и високият морал не са наивна отживелица. Вярвам, че именно тези хора ще помогнат на нацията ни да преодолее капана на невежеството.