Какво остава след оставка?

Подаването на оставка трябва много ясно да се осъзнае като следствие от гражданската активност на българското общество. Всякакви договорки, разпределения и схеми, произведени от политическия „елит“, идват като техен продукт и реакция. Аз не искам  резултатът от осъзнатостта и решителността ни да се асоцира с техните мирогледи за промяна. Промяната вече е факт и тя не е на ниво политика и фирмено-политически връзки, за съжаление. Ясно трябва да се каже – тези зависимости остават. Разместват се, но остават.

Истински важната промяна е следствие на упорития труд и европейско достойнство, демонстрирани от хората и по-точно несъгласието ни с подмяната. Виждате ли,  много опити бяха направени за удушаване гласа на гражданите. Да, ГЕРБ подадоха оставка,  да, отмени се назначаването на Пеевски, да, Станишев подкрепи задължителния вот и прочeе. Знаете ли какво – аз не им вярвам!

Истината за постигнатото е във всички нас, защото тя бе почувствана, видяна и носена от всички ни!

Отнася се и за политиците. Не, че те не са част от обществото, но понякога се самозабравят и се самоизолират от него. Както ставаме свидетели напоследък.

Този морал, откритост на взаимоотношенията и решителност на българското общество – това е промяната. Такъв живот искам аз в България. За това не останах да живея на всички тези места, които посетих и от които научих толкова много. За това се събуждам всеки ден тук.

Снимка: Николай Николов

Снимка: Николай Николов

Това е моето послание към всеки един българин: ние можем, не се отказвай! От страната си, от проблемите за разрешаване, от поддържане на решенията, от разпространяването на добрите практики, от протестирането, от сълзите, от ежедневието. Нямам предвид само физически да останеш тук, но и душевно да не се отказваш.

Защото по-страшното от емиграцията са безГЛАСните индивиди с контролирано “право” на глас. На едни от тях гласовете биват протъргувани. Други не ходят да гласуват. Трети са убедени, че няма смисъл нито от гласуване, нито от протест. Те всички са нещото, което се повлиява от промяната. Тази маса постепенно намалява и това е важното.

Не е важно какво правят политиците, а как народът провокира действията им. Стоейки мълчаливо, провокираме една граница на наглост, а когато защитавaме ценности и морал – съвсем друга.

Промяната наистина идва от нас. “Всеки един ден от нашия живот…”. Спокойно не е страшно. Така се живее. Обичам си народа.