Как се пие вино от глухарчета?

Вино от глухарчета“ от Рей Бредбъри – разказ за детството, забравено и намерено отново.

Кога знаеш, че си жив?  Снимка: John Liu/Flickr. Някои права запазени

Кога знаеш, че си жив?
Снимка: John Liu/Flickr. Някои права запазени.

Прашните улици на лято две хиляди и петнадесето от сутринта излъчват миризмата на закуски, току що изнесени от хлебаря. Сутринта е тиха, всичко все още спи под завивките. През това време някъде на север в Рилската обител, едно малко магазинче отваря прозорчето си и от него залъхва на мекици, пържещи се в олиото. Тук вратите започват да се отключват и хората, избягали от съня, пристъпват навън. А вътре на полицата стои готварска книга за детството, излязла изпод майсторството на Рей Бредбъри.

1 . „Магията се крие тъкмо в тези нови гуменки.“

Новите гуменки! След толкова години книгата за детството на Бредбъри ме връща по черния път, пълен с леговища на мишки и зайци. Магия е да тичаш по-бързо от Южняка, задухал през гората. Да виждаш дерето, обградено от къпинак, но съдържащо съкровища, всяко от които по-ценно и от всички пари на света. Да береш ягоди, череши и малини с червен отблясък, разливащ се в съзнанието ти с бързина, по-голяма от слюнката в устата ти. Независимо от всичко „Вино от глухарчета“ не е поредната книга за детските спомени на един писател, то е прелюдия на всяко едно детство, съществуващо навсякъде, във всеки един момент, обуто с онези гуменки, правещи светът по-бавен.

„Ето ги, вече хукват!“

2. Машина за щастие

„Каква трябва да бъде една Машина за щастие? – питаше се той.

– Малка ли, че да се носи в джоб? Голяма ли, че тя да те носи?

– В едно обаче съм сигурен – каза гласно Лио – Трябва да е ярка на цвят!“

Във всяко едно населено място, рано или късно, се появява по една такава Машина, която заплашва да превърне всичко наоколо в просто съществуване. Тогава всеки прави това, което трябва за да се върне всичко на мястото му. За да покаже къде е истинската Машина за щастие – около нас.

– Ами да! – мърмореше си той – Тя била тук!… Машината за щастие! – възкликна Лио – Машината за щастие!“

3. „Наистина съм жив!“

Кога разбра, че си жив? Аз разбрах в една пролетна сутрин, когато глътнах някаква отрова вкъщи, под стълбището на първия етаж. Стана ми зле, ужасно зле за ранния летен следобед. Майка ми ми каза да си легна, и, когато се събудя, всичко ще бъде наред. Легнах си, одеялото ме обхвана в хладна хватка. Събудих се в пет и промълвих „Мамо, жив съм! Жив съм!“

Животът е наистина живот, когато се чувстваш така. Иначе всичко е просто:

– Том! – викна той, а сетне прошепна: – Том… Всички ли на този свят… Всички ли знаят, че са живи?

– Сигурно. Да, дявол го взел!

–  Дано да знаят – промълви Дъглас. – О, дано да го знаят!“

4. Виното от глухарчета!

Понякога спомените остават ярки като запалени светулки в ясна, огряна от безброй звезди нощ. Друг път остава само чувството за изминалите мигове, без каквато и да е картина. Виното от глухарчета представя и двете. То е вино – жив спомен! То е глухарчетата, събрани на снопче от малко момче, издухани в полето на забравата, от което остават само чувството за нещо случило се.

– „Юнските утрини, юлското пладне, августовските нощи бяха отминали, свършили се бяха, отлетели бяха завинаги, само чувството за тях се беше запечатало в ума му… да е забравил нещо, нали в мазето имаше вино от глухарчета… както си мислеше той заспа.

– И докато спеше, сложи край на лято хилядо деветстотин двадесет и осмо!“

И докато си тананикам, слагам край на този разказ през лятото на две хиляди и петнадесета, отпивайки от страниците на книгата.