#JeSuis… ?

Не бях сигурен, че искам да пиша за случилото се в Париж. Не защото не е важно или нямам отношение, а по-скоро защото е прекалено значимо. А за тези неща е необходимо поне малко време – да ги приемем, да ги осмислим. Още повече време е необходимо, за да си вземем поука. Понякога така и не успяваме.

IMG_3067

Площадът на Републиката.
Снимка: Георги Тотев

Цял ден обикалям по Площада на Републиката. Красивата статуята в ценъра му е превърната в своеобразно място за възпоменание на загиналите. Малко са тези, които не са минали, за да запалят свещ или да оставят цвете. Мълчаливо наблюдавам хилядите хора – забързаните, които се спират за минута-две, взирайки се в снимките на убитите, и тези, които прекарват час, понякога и повече, гледайки как бавно догаря някоя от многобройните свещи.

IMG_3063

Снимка: Георги Тотев

В атмосферата се долавя нещо особено, трудно за описване. Може би най-вече дух на солидарност и силното чувство, че всички са обединени. Тероризмът не цели да убива, той цели постигане на политически цели преди всичко чрез всяване на масов страх. Но докато гледам парижаните тук, си мисля, че той е изгубил. Няма власт над общество, което отказва да се поддаде на паниката. С Je suis Charlie Франция, а и целият свят изпраща отговор, който е по-силен от всяка военна намеса. Смятам, изисква се смелост и зрялост за това.

IMG_3075

Снимка: Георги Тотев

Случилото се през последните дни е страшно. Не заради мащаба си, не заради това, че се случва в сърцето на Европа, а най-вече защото показва колко лесно могат да бъдат отнети човешки животи. Бидейки възпитан в търсенето на различни гледни точки, дълго се опитвам да се поставя на мястото на извършителите. Каква ли е причината да стигнат до такава крайност? Нима думите на Кисинджър, че умереността е добродетел само за хората, които имат и друга алтернатива, са истина? При всичките ми стремежи да се отдалеча от присъщата на всеки субективност, единственият отговор, до който стигам е: безумие. Независимо от религия, етнос и националност – случилото се е зверство.

IMG_3084

Снимка: Георги Тотев

Но то, за жалост, се случва всеки ден. Има ли разлика дали е във Франция или в Турция? В деня, в който бе нападната редакцията на Charlie Hebdo, в Йемен бе извършен бомбен атентат с 37 загинали. Кога ще спре да ни пука къде се е случила трагедията и ще надигнем глас Je suis yemenite?

Докато четете този текст, в Нигерия жертвите на продължаващото клане в град Бага надхвърлят 2000 души. 2000! Je suis Nigérian?

Над Париж заваля дъжд, тръгвам да се прибирам, мислите ми също се отдалечават от площада. Нека жертвите почиват в мир.

IMG_3079

Снимка: Георги Тотев