Джеймс Краучман: откривателят на изоставените български църкви

James Crouchman

“Станах като обсебен от тези църкви и манастири. Изненадан съм, че не се говори много за тях, за красотата им и това, че са изоставени. От една страна се радвам, защото се чувствам като откривател, но от друга страна това е много тъжно.”

 

 

 

 

Това разказва англичанинът Джеймс Краучман, който от няколко години живее в България. От около половин година 30-годишният фотограф пътува, проучва и снима църквите и манастирите на Северозападна България. Той преоткрива средновековни манастири и църкви и подготвя своя професионален проект – изложба на манастирите и църквите по тези места.

Районът на Годеч, Драгоман и Трън е основният, върху който се фокусира Джеймс. Тук историческите пластове на времето са еквивалентни на множеството стенописи из старите църкви и манастири, които той открива.

„Тази местност е била сравнително благоденстваща по време на Отоманската империя и хората тук са можели да строят църкви, както и да създават изумителни стенописи”.

Много неща за тези места и за чудновати легенди, свързани с тях, Джеймс научава от местни хора, които често среща, докато обикаля из районите, разучавайки интернет или водейки се по карти на местността. Той върви с километри из планини и равнини и снима избеляващи и рушащи се църковни стенописи.

Икони в манастира край Василовци

Икони в манастира край Василовци. (c) 2015 James Crouchman

„В Годеч намерих жена, която ми разказа легенда за три манастира в региона, един от тях е Лопушански манастир, като според легендата четвъртият ще се появи в деня на Страшния съд. А „Света Петка” в Пенкьовци (единствено църквата от цял манастирски комплекс в миналото е запазена днес) бива покрита с пръст при идването на Отомански паша, църквата се намирала до хълм и това правело скриването й чрез затрупване с пръст възможно. Тук вътре атмосферата, фреските са невероятни…”.

 (c) 2015 James Crouchman

Стенописи в манастира “Св. Петка” в Пенкьовци. (c) 2015 James Crouchman

Много от църквите и манастирите, които той открива са в окаяно състояние и имат нужда от спешна реставрация. Увредени от набезите на историята и времето, стенописите се рушат поради липса на поддръжка. За някои от църквите наоколо има скрити ключове, повечето са заключени, но има и отворени. Немалко от тях са напълно изоставени, като църквата „Свети Илия” в с. Горочевци, оставена да пустее. Много манастири и църкви не са пощадени от иманярски набези, какъвто е случаят например с Маломаловския манастир.

Dolni Lom_cyrkva Sveta Troica

Църква Света Тройца, Долни Лом. (c) 2015 James Crouchman

„Струва ми се, че тези места няма да са същите след 20-30 години. Но пък мисля, че бъдещето може и да е хубаво, тези църкви ще са винаги тук, независимо дали физически или само духовно. Виждам как хора в тези райони вече започват да виждат потенциал, има усилия за засилване на туризма, като това не изисква толкова много пари. Има нужда тези църкви да се доизградят и поддържат. Нужно е дори само да се окоси тревата, да се сложат указателни знаци, да се намерят ключовете. Хората биха били заинтересувани да ги видят.“