Дайте да поговорим сериозно. Защо се страхуваме от бежанците?

Banitza публикува коментара* на нашия колега Георги Тотев относно бежанската ситуация и реакциите на Европа. Георги Тотев е журналист на свободна практика, многократно е отразявал случващото се в горещи точки по света като Украйна, Ирак, Турция, Сирия. 

11894011_10207782570627693_2117257471150303200_o

Снимка: Георги Тотев

Виждал съм ги в София и Харманли, в Турция, в Сирия, в Ирак. Работил съм с тях, хранил съм се с тях, спал съм до тях, танцували сме, плакали сме заедно. Пакистанци, сирийци, иракчани, афганистанци. Хора. Живи. От плът и кръв.

11221919_10207782570547691_9080541957588344828_o

Снимка: Георги Тотев

Виждал съм и от какво бягат. Ад. Не искате да сте там. Не можете да си представите. Било то, защото директно над главите ви падат бомби или защото фронтовата линия постепенно се приближава. Снайпери, атентати, химически оръжия, отвличания. Няма вода, ток, храна, сигурност. Ако нямате доверие на тях, защото са “чужди”, послушайте мен.

11896352_10207782570667694_2078407373571730136_o

Снимка: Георги Тотев

Или бягство от крайната бедност. Несигурността, че няма да успееш да намериш храна за децата си. Ние можем и да се оплакваме постоянно, но нека не забравяме, че живеем в заможната 1/3 от света. Няма ли всеки това право? Или е до шанс? Не иска ли всеки по-добро бъдеще за децата си? Ако някой дойде с един милион в джоба, му даваме гражданство без да питаме много въпроси, но ако дойде с едните си дрехи и телефон, започваме да се съмняваме откъде ги има. По какви критерии съдим?

11047591_10207782570427688_8515886994168901258_o

Снимка: Георги Тотев

Бежанци или икономически мигранти, никой не бяга от хубаво. И ние бягаме на запад или не сте забелязали? Всеки си търси мястото. А ние сме лицемери. Говорим, говорим, говорим и рекламираме охолния си живот. Мислим си къде да отидем на море, докато в него плуват трупове. Не се интересуваме от нищо, което стига по-далече от носа ни. Или пък гордо си говорим как спасихме българските евреи преди 70 години, докато бием търсещите помощ днес. Чак започнаха да ни заобикалят. Иначе сме известни със своята гостоприемност.

11260837_10207782570587692_3808675971723194950_o

Снимка: Георги Тотев

Европа? Уж ценности, пък кухи. Ценностите са за пред хората, търговските интереси са в основата. Все повече това не е моята Европа. И все повече няма да е. Няма пилот в самолета. А този, който кара нашата каруца, е зает да се снима с кученца и… о, изненада! Пак идват избори.

11890454_10207782570347686_2079626484727981434_o

Снимка: Георги Тотев

“Другородци”, “канибали”, “терористи”, идващи да ни отнемат работата, жената, колата. Псевдохристияни, псевдопатриоти, тъпаци. Няма място за оптимизъм, не очаквайте това да спре. Такъв е светът днес и за сега ще става все по-трудно. И тази малка шепа хора, която пази независимо мнение и може да променя нагласи е натоварена с тежка задача.

11952841_10207782570467689_2982940809533789820_o

Снимка: Георги Тотев

Май не сме хора по подразбиране, а трябва да станем такива. Ето от кого трябва да ни е страх! От нас самите. Защото някой ден ще трябва да разкажем какво е било и да признаем какви избори сме направили, защото отговорността е наша.

11942234_10207782570387687_2034357124938001773_o

Снимка: Георги Тотев

* Текстът е публикуван с известни промени. /бел. ред./