Естетиката на протеста

В памет на Георги Марков

Кои сме ние? Някои казват, че сме ранобудни, други ехидно ни наричат “децата на прехода”, трети ни се карат, че сме платени, объркани, наивни калпазани. Георги Господинов каза, че сме красиви. Други ни нарекоха лумпени.

Всъщност ние сме скитници – помните ли случая “Скитник” на Държавна Сигурност, когато като подарък за рождения ден на другаря Живков бе убит, с отровна съчма, българският дисидент и писател Георги Марков?

И той беше скитник, защото на въпроса “Кой си ти?” му налагаха, че е никой, че той не се вписва, че не може да промени нищо, че той е олицетворението на  не-истината и не-нормалността на съвременното българско (комунистическо) общество. Режимът искаше да го направи излишен в нашето общество. Те го убиха, защото не можаха да прекършат неговия дух и неговата естетика.

И така, всички ние, които споделяме неговия критичен поглед и чувство за красивото и за доброто, сме скитници. Ние живеем в държава, която не представлява нашите интереси. Живеем в градове, чиято архитектура, чиито (съветски) паметници напомнят за култура, която ни е чужда. Живеем в съвремие, в което нашата истина се противопоставя на официалния дискурс, бори се за публичност. Живеем в общество, в което ние сме лудите, защото не се вписваме в предначертаната и репресивна система за “ред”. Живеем в нереалност и фикция.

Затова скитаме вече 6 месеца, защото не притежаваме нищо. Правата и свободите ни, като граждани на тази държава, съществуват само на книга. Ние не сме граждани, а сме поданици на затварящ се политически елит. Свободата ни на движение е всекидневно ограничена от органите на реда, защото ние представляваме “опастност” и нарушаваме “нормалността”.

Как не ни е срам да протестираме на Б(у)дни Вечер, пишат троловете и стотинките се трупат след всеки коментар. Стараят се да ни изхвърлят и от виртуалния свят, за да станем и там скитници. Нашата кауза била неосъществима, били сме безгрижни, разлигавени, пречим на другите да си вършат работата и да учат. Не спим у дома, а караме държавата да ни плаща отоплението докато лежим по подовете на университетите. Скитници?

От къде накъде, ние, малцинството, ще се борим за равен глас, а да не говорим за промяна?! Кои сме ние?!

Ние сме последователите на естетиката и на модерността. Ние сме тези, които ще се преборят със статуквото и ще завършат започнатото от първия Скитник. Защото модерният човек е този, който не приема като даденост идентичността предложена му отгоре. На нас не ни стига, че ни казват, че сме граждани на демократична държава. Нашата естетика и възпитание не ни позволява да ни замъгляват погледа. Ние знаем, че те се отнасят с нас като поданици на репресивен режим.

1500811_10153653664595416_2001945397_o

Нашата модерност не освобождава личността по самосебе си; тя ни задължава да носим отговорност за своята идентичност, като скитници.

Това е истинският смисъл на протеста – да прокара тази модерност в толкова загнилото и пасивно българско общество. Битката за истината ще бъде спечелена, защото нашето отношение към съвремието, нашата естетика, представляват ясна посока, постепенно консолидират общество от скитници, създават нов език с достъп до истината.

Тези протести слагат началото на тази естетика, като начин на живот. Тя е ориентир. Изобличава наложените ни окови и ни създава възможността да експериментираме с възможността да ги преодолеем.

Тази естетика ни прави свободни в една несвободна държава. Скитникът придоби позитивна идентичност, към която ние всички принадлежим. Днес това ще проличи и ще можем най-накрая наистина да си пожелаем Коледата да ни е весела, а Новата Година – честита.

Заедно сме скитници!