Ашод Дерандонян: Заслушай се в промяната

Всеки от нас поне веднъж в живота си среща хора, носещи в себе си от онзи специален заряд и визията за промяна отвъд пределите на личното им благоденствие и щастие. Наричат ги доброволци, социални предприемачи, революционери с идеите си за подобряване на средата около тях.

Запознавам се с Ашод Дерандонян в разгара на забързания делник между две от работните ми пътувания – от единия край на България до другия край на света. Намирам време предварително да проуча дейността му, както и да планирам подходящи въпроси, но в крайна сметка оставам неподготвен за разговора ни. Основателят на фондация “Заслушай се” – номиниран за наградите “Човек на годината” и финалист в инициативата “Промяната” – ми разкрива философията си по начин, който ме кара да попивам всяка дума за стремежа му към равен достъп до информация, образование и кариера за хората с увреден слух. Да приемам и разбирам, че те не са просто бенефициенти на чужди подаяния и политики, а творци на собствената си съдба. Да се заслушам във вътрешния глас на тези, от които можем да научим толкова много. Заслушай се и ти!

– Димитър Димитров

Снимка: Николай Николов/ www.blindspot.bg

Снимка: Николай Николов/ www.blindspot.bg

Тази есен фондация „Заслушай се“ навърши една година. Какъв беше пътят ви до тук и какво ви предстои оттук насетне?

През изминалата година „Заслушай се“ се идентифицира като иновативна организация, която се опитва да покаже различен поглед върху хората с увреден слух в България и да пребори всеобщото мислене у нас, че това са неможещи хора с определена степен на инвалидност. Започнахме като информационна кампания, чрез която искахме да покажем предизвикателствата пред всички нас, хората с увреден слух. В крайна сметка ние не се нуждаем от друго, освен от условия за равен достъп.

Самият аз съм с увреден слух, но невинаги се чувствам комфортно да говоря от името на глухонемите хора, защото до голяма степен съм успешно интегриран в обществото на чуващите. Такава е и идеята на „Заслушай се“ – че слухово увредените хора следва да се приемат за равни граждани, да се говори за реална и системна промяна, за равен шанс и достъп до адекватни социални услуги, така че всички те да се чувстват абсолютно равни в обществото ни.

Разкажете ни какво представлява ранната успешна рехабилитация на говора и слуха, през която и вие лично сте преминали, и какво е необходимо, за да могат всички деца с подобно състояние в България да имат достъп до специлиазирана помощ?

Много е важно в ранна детска възраст родителите да обръщат внимание на това дали детето чува или не. На запад се прави постоянна диагностика още от шестмесечна възраст. Колкото по-рано се открие проблемът, толкова по-добра е възможността за рехабилитация. Най-големи шансове за успех има до седемгодишна възраст. Ако този момент се пропусне, детето трябва да усвои жестовия език, което, разбира се, не е нещо лошо, но интеграцията му ще бъде по-трудна.

Аз проговарям чак на 7-8 години, благодарение на грижите на родителите ми и на сурдопедагози и логопеди. Това е много важна стъпка – родителите да повярват, че детето им е като всички останали и това състояние не е проблемно. Тази нагласа ще мотивира и децата да се развиват нормално.

Какво е ежедневието на хората с увреден слух? Какви са предизвикателствата, с които всеки ден се срещате?

Не викайте!

Хората не осъзнават, че когато срещу тях стои човек с увреден слух, не е необходимо да викат. Те трябва да говорят ясно и отчетливо, защото ние четем по устните и това ни помага най-много. Крещенето само стресира.

Публичен живот и образование

Нужно е да се осигурят системи в учебните заведения, които да дават възможност за качествено и достъпно образование на децата с увреден слух. Специализираните училища не могат да бъдат дълготрайно решение -в такава ситуация по-скоро вече се е стигнало до там, че качеството на образованието опира до това, детето да има подслон и да живее на пансион, а не да бъде грамотно и да може без проблем да стане част от живота навън като завърши училище. В момента, почти всички родители на деца с увреден слух предпочитат масовото училище за своите слуховоувредени деца, защото по този начин децата стават по-гъвкави и по-добре се интегрират в масова среда.  Слагат ти етикет – че си инвалид – а това е грозно. Глухонемите хора не могат да участват активно в публични събития, в университета, на работа. Повечето разчитат на четенето по устните, но така се усвояват не повече от 20-30% от това, което реално се казва. Това довежда до тяхната демотивация за по-нататъшното им развитие в личен и професионален план.

Субтитрите по телевизиите

На запад много от телевизиите вече са субтитрирани. В момента фондация “Заслушай се” работи по въпроса да се внедри платформа за онлайн жестов превод в реално време, както и за трансформация на говор към текст и децата в училище да могат да вземат участие в клас посредством тези софтуерни решения, които могат да ги имат на своите си таблети. И не само в училище, а и на редица събития, които се случват ежедневно и децата по този начин могат да участват активно, без да се притесняват, че ще пропуснат информация.

Преводачи в институциите

Другото предизвикателство, което имаме е, че когато отиваме в различни институции, ако основното средство за комуникация е жестовият език и не можем да се изразяваме добре, трябва да имаме възможност за жестов преводач – онлайн или физически. По времето на социализма сме разполагали с 250 професионални преводачи, днес те не наброяват повече от 20 в цяла България,  и почти никой от тях не работи единствено само тази професия, защото тя не е ясно регламентирана по отношение на разпознаването ѝ.

Преди всичко – диалог

Хората не бива да се стряскат от жестовия език, а да покажат, че са готови да водят диалог въпреки всичко, дори с минимални жестове и думи.  Жестовият език е много красив език, той е като всеки един език. Прекрасно е да се види как един език може да бъде без звук, и в същото време толкова изразителен, емоционален и истински. Време е жестовият език да стане видим и все повече хора да се стремят да го учат. Колкото повече хора искат да го учат езика, толкова повече глухи хора ще могат да се “открехнат” да бъдат част от заобикалящия свят, а не да остават единствено само в глухата общност.

web-img-003

Снимка: Николай Николов/ www.blindspot.bg

Възможно ли е жестомимиката да бъде интегрирана като предмет в училище?

Преди всичко жестовият език трябва да официализиран, т.е. да бъде признат като официален език, равен на всички останали. В момента той няма статута на такъв. За да се случи това, трябва да бъде сформиран екип от лингвисти, който да изготви проект, но по подобна инициатива е работено изключително малко и фрагментарно. Тепърва започва да се върви в тази посока. Единственото, което за момента може да се направи, е да се предоставят повече възможности за развитие на социалните услуги за равен достъп и паралелно да се работи за обогатяването на жестовия език и той да стане официален в страната. Това ще отнеме време и е крайно време глухите хора вече да имат равен достъп и да не бъдат изолирани както е в момента.

Какъв процент от нечуващите хора  в България имат достъп до образование и адекватна професионална квалификация?

Успешно интегрираните хора в България с увреден слух не надвишават 10% процента. Важно е да знаем и, че много голям процент от хората губят слуха си в хода на живота си, което е още по-травмиращо. Да си имал модела на чуващ човек и да го изгубиш безвъзвратно, е голяма травма.

Много от глухонемите хора се реализират в професии, които не изискват говор, но това означава, че те остават в един по-нисък социален клас, с по-ниски доходи, само защото през годините им е вменявано, че са втора категория хора. Безработицата сред глухите хора също е голяма, като това се подсилва от факта, че голяма част от глухите хора в България разчитат на помощи и пенсии. Те са обезверени и изолирани, защото цял живот им е повтаряно „Ти не можеш”. Особено през социализма, когато основната политика е била „Щом си глух, даваме ти пенсия и работа, в която няма нужда от комуникация“. Тези хора са били скривани от обществото.

Като страна, която е ратифицирала международната конвенция като тази на ООН за равен достъп за хората с увреждания, каква е ролята на държавата в решението на проблема и срещате ли подкрепа?

Държавата е ратифицирала въпросната конвенция преди четири години, а тази година бе приет и план за реализирането й. Това е добър опит, но нещата стават много бавно в действителност, а това е недопустимо, защото живеем във време на информационни технологии, в което всичко се променя толкова бързо, че нямаме време за губене. Крайно време е държавата да води реален диалог и със социалните предприемачи, за да има качествени социални услуги. Това се отнася и за социалните услуги за хората с увреден слух в България.

За да бъде успешен моделът, трябва да започнат да се предлагат социални услуги. Не трябва да разчитаме единствено само на държавата, а на един активен публично-частен модел, в който и бизнесът, и неправителствените организации, и гражданите да разберат, че не може само държавата да предоставя качествени услуги. Тук става дума за социални услуги, които трябва да бъдат устойчиви. Крайно време е институциите и бизнесът да бъдат третирани по един и същи начин. В момента никой в България не предоставя социални услуги за равен достъп за хората с увреден слух.

Пример – необходима е такава платформа в България, която да даде възможност на децата да ходят на училище с таблета си и чрез трансформация на говор към текст да следят какво се преподава в клас. Поради липсата на подобна услуга, специализираните училища все още не са се превърнали в гъвкави обучителни центрове за съдействие на децата с увреден слух за тяхното по-добро интегриране. Има, разбира се, и родители, които предпочитат да изпращат децата си в масови училища, но почти всички ресурсни учители там не знаят жестов език и непреднамерено ги изолират от учебния процес. Децата се демотивират, не участват, самочувствието им се потиска. 90 процента от децата с увреден слух са демотивирани, със слаби оценки, въпреки че са в масови училища. И това е единствено защото не чуват. А сред тях има прекрасни деца и младежи с потенциал за развитие.

web-img-002

Снимка: Николай Николов/ www.blindspot.bg

Каква е ролята на доброволчеството в целия процес?

В момента сме изцяло екип от доброволци. Нямаше как иначе да започнем. Чрез доброволчеството също така показваме, че ако има активни граждани, ние можем да допринесем за една системна промяна. В противен случай, щяхме да се съгласим със статуквото. Година по-късно сме по-видими – хората и институциите започват да ни забелязват.

Прекалено е сбъркано мисленото в България, че държавата е независимо от нас, гражданите, тяло и че някой трябва да ни управлява. Не – предложението какво трябва да бъде направено, за да се подобри животът на глухите хора, трябва да дойде именно от тях. И това се отнася за всички маргинализирани от обществото групи хора. Трябва да има постояннен диалог с управляващите. Как държавата да свърши работата си, ако не е наясно какво точно се изисква от нея? Крайно време е да има реална комуникация между чуващи и нечуващи, не само с държавата, но и с бизнеса. Нужно е много малко.