След свободата: Стефан Иванов

Стефан Иванов (1986, София) е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004) и „Списъци“ (2009), за която е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е заедно с Иван Добчев на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. “Навътре” (ноември, 2014) е новата му стихосбирка.

Още на личния му сайт www.siv.sofiascape.com

Заключено. Снимка: Гергана Динева

ЕЛА

на д.о.л.

светят чайките
в нощта
се четат писма от умрелите
кацнали в пощенската кутия на съня
кой пак цял ден ял само солети
и продължил да строи
да вдига високо
кой жаден останал
къде се представил с три имена
и как правилното време уцелил
посред нощ да погали заспалия
на автобусната спирка
с докосване да го заснеме
гоблен с докоснатия
да бродира
и да се намести зад клепачите му
като цветна леха
огряна от ангелско слънце

СЕДМИЦА

и да береш шипки
и да брулиш орех
и да кихаш от слънце в неделен следобед
иде понеделникът
и те слага в джоба си

ЗАДАЧИ НА ДЕНЯ

да бутна гардероба до стената
да простра прането
да отворя прозореца
да се разнесат изпаренията на лак и боя
че не се трае замайването
да включа фурната –
скумрия с орехи и доматен сос
да пусна музика за компания
или по-добре телевизора за събеседник
спирам фурната
и сипвам порция на призраците
което ме подсеща
да изхвърля боклука
четките за зъби в банята
бяха четири
стават три
две
за последната
няма да има
кой да скърби

ДИЕТА

гръмогласният печели руини
завоюва
затворени усти
пълни с кръв
от прехапан сдъвкан
мълчалив език
грапавият орган вкусва
позора на мълчанието
късно е да пита
как се преглъща
собственото месо

СИНЪТ НАБЛЮДАВА

баща ми
невръстен пенсионер
сади лалета ходи
на витоша и на протести
отива
му

14 ЮНИ

подобно сестри на пепеляшка
отрязват кутрето на морала
и петата на достойнството
да им е по мярка обувката на властта
на едри капки пада кръвта на позора
не обръщат внимание като прелива

адът е на едно ченге разстояние

настъпваш лайно и се чистиш
търкаш обувката в бордюра
по тревата покарала във фугите на тротоара
цъка с език мустакат господин
със златна писалка в джоба на сакото
псува защото не искаш да ти е мръсно

адът е на един политик разстояние

не му минава през ума да помогне
на хензел и гретел да избягат
от вещицата в супермаркета
в бара му е смешно когато вълкът иска
да купи любовта на червената шапчица
с парите на мъртвата баба

адът е на един банкер разстояние

полицай казва на квестор
да остави децата да преписват
на кандидат-студентски изпит по литература
небето е пълно с червеи
портретите на авторите кървят
полицаят изчезва толкова бавно

адът е на един нечовек разстояние

ужасно му досаждат мухите
черните самолети на бог
щом бодро избива тях
защо славно да не продължи с хора
много няма да вечерят днес
много няма да вярват в справедливостта
запомни едно
адът не подава оставка
дава си отсрочка
адът не помни подобни дати
иска да продължи
не сам да си сложи точка