След свободата: Стефан Иванов Стефан ИвановOctober 28, 2014827 views Стефан Иванов (1986, София) е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004) и „Списъци“ (2009), за която е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е заедно с Иван Добчев на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. “Навътре” (ноември, 2014) е новата му стихосбирка. Още на личния му сайт www.siv.sofiascape.com Заключено. Снимка: Гергана Динева ЕЛА на д.о.л. светят чайките в нощта се четат писма от умрелите кацнали в пощенската кутия на съня кой пак цял ден ял само солети и продължил да строи да вдига високо кой жаден останал къде се представил с три имена и как правилното време уцелил посред нощ да погали заспалия на автобусната спирка с докосване да го заснеме гоблен с докоснатия да бродира и да се намести зад клепачите му като цветна леха огряна от ангелско слънце СЕДМИЦА и да береш шипки и да брулиш орех и да кихаш от слънце в неделен следобед иде понеделникът и те слага в джоба си ЗАДАЧИ НА ДЕНЯ да бутна гардероба до стената да простра прането да отворя прозореца да се разнесат изпаренията на лак и боя че не се трае замайването да включа фурната – скумрия с орехи и доматен сос да пусна музика за компания или по-добре телевизора за събеседник спирам фурната и сипвам порция на призраците което ме подсеща да изхвърля боклука четките за зъби в банята бяха четири стават три две за последната няма да има кой да скърби ДИЕТА гръмогласният печели руини завоюва затворени усти пълни с кръв от прехапан сдъвкан мълчалив език грапавият орган вкусва позора на мълчанието късно е да пита как се преглъща собственото месо СИНЪТ НАБЛЮДАВА баща ми невръстен пенсионер сади лалета ходи на витоша и на протести отива му 14 ЮНИ подобно сестри на пепеляшка отрязват кутрето на морала и петата на достойнството да им е по мярка обувката на властта на едри капки пада кръвта на позора не обръщат внимание като прелива адът е на едно ченге разстояние настъпваш лайно и се чистиш търкаш обувката в бордюра по тревата покарала във фугите на тротоара цъка с език мустакат господин със златна писалка в джоба на сакото псува защото не искаш да ти е мръсно адът е на един политик разстояние не му минава през ума да помогне на хензел и гретел да избягат от вещицата в супермаркета в бара му е смешно когато вълкът иска да купи любовта на червената шапчица с парите на мъртвата баба адът е на един банкер разстояние полицай казва на квестор да остави децата да преписват на кандидат-студентски изпит по литература небето е пълно с червеи портретите на авторите кървят полицаят изчезва толкова бавно адът е на един нечовек разстояние ужасно му досаждат мухите черните самолети на бог щом бодро избива тях защо славно да не продължи с хора много няма да вечерят днес много няма да вярват в справедливостта запомни едно адът не подава оставка дава си отсрочка адът не помни подобни дати иска да продължи не сам да си сложи точка Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest