След свободата: Момчил Миланов

Момчил Миланов е роден на 19 декември 1986 г. Следва право в СУ „Св. Климент Охридски“, завършва магистратури по международно публично право и международни отношения в Страсбург и Брюж. През 2012 г. е стажант в дипломатически представителства на България в Париж, а през 2014 г. – в правната служба на Европейската комисия в Брюксел. Докторант в Женевския университет и подготвя книга с текстове, писани през последните години, със заглавие „Упражнения по провал“.

Повече на www.vertigesvestiges.blogspot.com

Мотив за скитащите сенки

Според Аполинер сянката напуска тялото на бъдещия смъртник тридесет дни преди края

първо изчезва нощем
подготвя се за деня
на бавното отлепване
като дирята на охлюв
на лунна светлина

Възхвала на компаса

компасът е часовник:
времето си е тръгнало,
и е оставило пространството
да тежи

Вторачване вживяване вълнение

Зебалд се вълнува и е повлиян от Кафка и Валзер
Кафка се вълнува и е повлиян от Валзер
Едмънд Уайт пише за Валзер и Киш
Зонтаг пише за Киш, Валзер, Борхес и Гомбрович
(всички се вълнуват от Валзер,
той просто иска да бъде оставен на мира)
 
гигантите издишаха въздуха в стаята
над главите ни – оловни облаци от свещени крави и дирижабли
кажи ми ти от какво се вълнуваш?
защото, спомняш ли си,
твоят любим Чоран казва, че не трябва да изпитваме милост
към тези, които се вторачват и изпитват твърде много
жал към себе си

Нощна разходка

централна гара – руини и сенки
метрото в сердика
също е минавало оттук

Моята прекрасна годеница

С прекрасната ми годеница планирахме голямо пътуване, за да отбележим двугодишната ни близост. В крайна сметка успяхме да не направим не едно, а няколко големи пътувания. Първо успяхме да не видим Лондон, тъй като щеше да вали през всички дни там и щяхме да ги прекараме в хотелската стая: през деня годеницата ми щеше да плаче, а аз щях да ѝ предложа да събира пестеливите си сълзи в чайник; едва привечер щяхме да се осмелим да излезем за кратък неромантичен душ. В крайна сметка щяхме да не посетим два музея и едно военно гробище, от което щях да бъда неизказано щастлив. На второ място успяхме да не посетим Рим, тъй като и двамата вече усещахме умората от непосещението на Лондон и чувството, че особено не си подхождаме: не само за пътувания, но и в цялост. Като казвам, че не успяхме да посетим Рим, имам предвид напълно и изцяло не го посетихме, дори не стъпихме там, но най-вече не посетихме статуята на Марк Аврелий, която особено държах да видя. На трето и последно място не успяхме да посетим цяла Франция, тъй като вкусовете ни отново се разминаха и решихме, преди да се разделим, съвместно да не я посетим. Оттогава не спираме да се срещаме случайно из Европа с нашите съответни избраници в живота и всеки път се радваме спонтанно и непреднамерено на обстоятелствата, при които се срещаме.

След първия развод

без сили да се старае отново
да мебелира дом още веднъж
още веднъж да опитва да прави семейство
вторият развод е странно безболезнен

Таванът на баща ми

крадците са взели всичко:
дори албумите с черно-бели снимки
оставили само рентгеновите