След европейските избори: Накъде?

Текстът е публикуван в рамките на проекта BulgariaIn.EU на Институт “Отворено общество”- София в месечното издание Политики на тема: Близката и далечна Европа

Image: Tristam Sparks/Flickr. Some rights reserved.

Image: Tristam Sparks/Flickr. Some rights reserved.

Няколко седмици след края на европейските избори въпросите все още остават повече от отговорите: Успяха ли крайно десни и леви партии да сбъднат мрачните прогнози? Каква ще бъде тяхната тежест в Европейския парламент и при вземането на решения? Как ще се конфигурират групите в новия Парламент? Ще се съобрази ли Европейския съвет с избора на кандидат за Председател на ЕК от партията победител? Превръщат ли се изборите за Европейски парламент в по-европейски или все още са лакмус за вътрешнополитическата обстановка? Продължава ли тенденцията за ниска избирателна активност и какво значение има това за легитимността и демократичността на институциите на ЕС? Кои спечелиха и кои загубиха?

Източник: Европейски парламент

Източник: Европейски парламент

Eмоциите затихват, за да дадат път на следващия етап в конституиране на новия парламент и комисия. Мрачните прогнози за краен анти-европейски вот, националистически формации, които ще превземат европейския парламент се сбъднаха само частично. Крайните националисти от Националния фронт на Марин Льо Пен във Франция и Датската Народна партия ликуваха, както и Партията на независимостта във Великобритания на Фараж, но шансът да намерят общ език и да действат заедно в новия парламент са под въпрос.

Лошите новини за Европа най-общо може да се обобщят така:

  1. 1.     Възход на радикални и анти-европейски партии

Победата във Франция на Националния фронт (24 места), партията на Независимостта във Великобритания (24 места), Датска народна партия (4 места), както и добрите резултати на крайно националистически партии на други места в Европа:

Източник: Европейски парламент и Файненшъл таймс

Източник: Европейски парламент и Файненшъл таймс

 

Голяма част от тези партии са не само анти-европейски в своята риторика, но и са настроени крайно националистически и дори враждебно спрямо едно от основните постижения на ЕС – свободното придвижване на хора, с дори расистки и ксенофобски послания. Друга част, сред които и победилата в Гърция крайно лява Сириза с 6 места са по-скоро насочени срещу статуквото. Нейната платформа е силно критична спрямо крайните мерки за справяне с икономическата криза и голяма част от европейските политики в момента. Алтернатива за Германия (7 места) е по-умерено евроскептична, но също от протестните партии.

 2. Новият Европейски парламент ще е много по-поляризиран, фрагментаризиран и по-антиевропейски от преди. В него влизат и сериозен дял на партии на протестния вот и срещу крайните икономически мерки и еврото, което определено ще промени разпределението на силите.

3. Ниската избирателна активност от 43.09% е на същите нива от 2009, но от първите избори през 1979 непрестанно намалява (от 62% тогава до 43% сега) и то на фона на все повече права на гражданите, политики и компетенции на ЕС. Като допълнение към общата картина на ниска избирателна активност, интересен феномен е активността в новите държави членки, в които най-общо настроенията са значително по-проевропейски отколкото в останалите държави членки на т.нар. “Стара Европа” – в България – 35.84%, в най-новия член Хърватска активността е 25%, в Полша -22.7%, в Словения – 20.9%, в Чехия – 19.5%, Словакия – 13%

4. Активността се оказва обратно пропорционална на компетентностите на Парламента, т.е. тези избори не съумяват да дадат повече легитимност на ЕС и да превърнат изборите в европейски. Оттам произлиза и продължаващото задълбочаване на демократичния дефицит и кризата на легитимността. И въпросът как Европа да бъде по-близо до гражданите остава на масата с още по-голяма острота.

5. Все още европейските избори са по-скоро вот на доверие за управляващите на национално ниво. Националните елити удобно прехвърлят горещите картофи и проблеми на европейско ниво. Така за повечето провали се обвинява ЕС, а това подкопава легитимността на съюза.

6. Капаните пред избора на нов Председател на ЕК. За пръв път на тези избори основните европейски политически партии представиха свои официални кандидати за поста на Председател на Европейската комисия. И всички кандидати заявиха в предизборната нощ, че следващият Председател трябва да е сред тях. Официалната номинация, обаче трябва да дойде от Европейския съвет и дали те ще се съобразят с кандидата на победителите и дали Европейският парламент ще подкрепи Жан-Клод Юнкер с нужните 376 гласа е въпрос на предстоящи политически договорки. Очаква се гласуването да е в средата на юли. Сигналите от Европейския съвет до момента са, че се търсят и други опции[1], което може да е опасно за все така крехката легитимност и демократичност на ЕС. За момента Германия е подкрепила кандидата на Европейската народна партия, но Великобритания води опозицията, следвана от Дания и Швеция[2]. Вземането на решения за най-важните постове в ЕС в резултат от политически сделки при затворени врати налива вода в мелницата на критиците на ЕС.

Лошите новини, разбира се, имат и положителен знак. Въпреки сбъднатите прогнози за анти-европейски и протестен вот, националистическите партии са прекалено фрагментирани помежду си, за да имат общ глас:

  1. Въпреки протестния вот, балансът на силите в новия ЕП остава непроменен и в Парламента преобладават про-европейските партии – Европейската народна партия е с 214 места, Европейските социалисти – 194 места, Либералите (АЛДЕ) – 64, Зелените – 52. Настоящата кампания успя да запази, дори и леко да повиши избирателната активност (макар и повечето с протестен вот), но това е своеобразен пробив в постоянно намаляващия интерес сред гражданите. Същевременно други националистически партии oт предходния Европейски парламент като Британската национална партия, българската АТАКА, крайните партии в Гърция (Popular Orthodox rally), Словакия (Словашка национална партия) и Румъния (Greater Romania party) не успяха да влязат[1].
  2. Боричканията в крайно дясното[2]Партията в ЕП около Найджъл Фараж – Европа на свободата и демокрацията по предварителни данни разполагаше с 38 места в новия парламент. Северна лига, обаче, най-вероятно ще се присъедини към проектната група около Марин льо Пен – Европейски алианс за свобода. В привличането на новите партии се намеси и Групата на Европейските консерватори и реформисти (на британските тори) като към тях се присъединиха Датската народна партия и партията на Финладците, които досега бяха в групата на Фараж[3]. Алиансът има известни проблеми за формиране на група. Изискват се минимум 25 депутати, но представители от поне 7 държани членки. За момента към групата на Льо Пен сa заявили участие партията на Герт Вилдерс от Холандия – Партия на свободата, Австрийската партия на свободата и Белгийската фламандска партия. Шведската демократична партия (крайно дясно) обяви присъединяване към групата на Фараж[4].

Големият въпрос остава за независимите депутати и т.нар. други, които в по-голямата си част са крайно националистически, дали ще успеят да се обединят в единна група. Консултациите вече започнаха от Националния фронт като дискусиите за възможните нови партии трябва да приключат до 1 юли. Консултациите вече започнаха, но за момента няма постигнато споразумение.  Това създава и напрежение между основните победители от тези избори в крайно дясното – Найджъл Фараж и Марин льо Пен.

3. По време на кампанията за първи път наблюдавахме дебати за бъдещето на Европа между основните кандидати на европейските партии за Председател на ЕК

4. Кампанията роди и доста креативни послания, клипове и дори да не повиши избирателната активност, определено направи тези избори малко по-европейски.

5. Протестният вот по отношение на кризисните мерки и дори анти-европейската риторика направиха тези избори по-европейски отпреди, защото дебатът за Европа и защо е важна тепърва се възражда. Стана ясно, че е нужен рестарт на европейската идея и важността на достиженията на Европа като ценности, пазар, политическо обединение и европейско гражданство. Тези избори са своеобразно събуждане за ЕС.

6. В много страни анти-европейската риторика роди и про-европейските послания, но с много по-голяма конкретика. Това, разбира се, е първа стъпка в дебата за бъдещето на ЕС, но определено е важен елемент от обществените настроения.

За отделни държави членки вотът вече повдига въпроси относно легитимността на сегашните правителства, за други поставя по-остро въпросите на европейското членство. В България след една година протести, европейските избори успяха да потвърдят европейската ориентация на страната. Очертаха и основните разломи в политическата обстановка и предизвестяват подготовката за предсрочни парламентарни избори.

Победата на крайните партии засега е пирова, но ако не се преодолее икономическата криза и не се работи в посока на повишаване на легитимността и демократичността на съюза, политическата цел за “Европа по-близо до гражданите” ще остане само политически слоган и ще отдалечи още повече гражданите от проекта. Макар европейският проект да остава предимно елитистки, той засяга близо 500 милиона граждани на съюза ежедневно. Европейската идея определено се нуждае от рестарт. За бившите комунистически страни тя все още е символ и стремеж за по-добър живот. В Украйна е и надежда.

Изборите минаха, много неизвестни остават. От решенията в следващите няколко месеца ще зависи много както за бъдещето на ЕС, така и за целия континент. Пътищата изглежат най-общо така:

  1. Лидерите на държавите членки на ЕС и на институциите да не са разбрали посланието на тези избори и да продължат да търсят решения в политически сделки и задкулисни договорки като по този начин дават възможност за по-сериозно обединение на анти-европейския и националистически глас.
  2. Използването на тези избори за консолидиране на про-европейския глас и провеждане на реформи, които да препотвърдят мястото на ЕС и значението на политиките като дадат рестарт на европейската идея, която макар малко затрупана с прах и проблеми на икономическата криза, все още има голяма символна сила за Източната част на Европа – както новите държави членки от бившия комунистически блок, така и Украйна.

Европейските избори съвсем ясно показаха, че Европа и Европейският съюз са на кръстопът. Това, разбира се, не е първият път. Предишни кризи доведоха до такива безспорни достижения като единния пазар и свободното движение. Какво ще се случи този път – тепърва предстои да разберем.

[4] Who’s going where? Tracking the musical chairs in the European Parliamenthttp://europedecides.eu/2014/06/whos-going-where-tracking-the-musical-chairs-in-the-european-parliament/

 


 

Използвани източници:

1) Европа поема към голяма коалиция след резултатите на евроизборите

http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/novini_za_ep/2014/05/27/2308710_evropa_poema_kum_goliama_koaliciia_sled_rezultatite_na/

2) Прогнозите за пробив на радикални и евроскептични партии се потвърждават, 25.05.2014

http://bnr.bg/evroizbori2014/post/100412539

3) Резултати от избори за Европейски парламент 2014

http://www.results-elections2014.eu/en/election-results-2014.html

3) Вие си гласувайте, ние си решаваме

http://reduta.bg/v2/article/%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5

4) Няма причина за радост около избирателната активност в ЕС според анализатори

http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/novini_za_ep/2014/05/29/2310411_niama_prichina_za_radost_okolo_izbiratelnata_aktivnost/?ref=embed&source=

5) Leftwing Syriza party triumphs in European elections in Greece

http://www.theguardian.com/politics/2014/may/26/syriza-european-elections-greece

6) Front National wins European parliament elections in France

http://www.theguardian.com/world/2014/may/25/france-national-front-win-european-elections

7) European Elections: 9 Scariest Far-Right Parties Now In The European Parliament

http://www.huffingtonpost.co.uk/2014/05/26/far-right-europe-election_n_5391873.html?1401104084&utm_hp_ref=fb&src=sp&comm_ref=false

8) Le Pen and Farage battle for partners to form group

http://www.euractiv.com/sections/eu-elections-2014/le-pen-and-farage-battle-partners-form-group-302474

9) EU states at odds over Juncker

http://euobserver.com/eu-elections/124428

10) Institutional fisticuffs

http://euobserver.com/eu-elections/124405

11) Juncker ‘will not kneel’ before Brits

http://euobserver.com/eu-elections/124511

12) David Cameron to meet Angela Merkel for crunch talks on Europe

http://www.theguardian.com/politics/2014/jun/09/david-cameron-angela-merkel-talks-europe

13) The far right in the 2014 European elections: Of earthquakes, cartels and designer fascists

http://www.washingtonpost.com/blogs/monkey-cage/wp/2014/05/30/the-far-right-in-the-2014-european-elections-of-earthquakes-cartels-and-designer-fascists/

14) ECR group takes two parties from Farage

http://www.europeanvoice.com/article/ecr-group-takes-two-parties-from-farage/