„На нас ни пука, че на вас не ви пука“

Какво означава „окупация“ в контекста на съвременна България?

Много се изписа и изговори за #occupysu – и както винаги, една голяма част от извоюваното мислимо пространство за диалог, постигнато от студентската окупация, е вече отровено с болезнено познатите критики и забележки. Ще бъде много трудно – падането на правителството е една много малка крачка от пътя, който ще се наложи да извървим. Орешарски и Пеевски, Доган и Сидеров един ден ще бъдат забравени; въпросът е кога ще престанем да се държим като чужди един на друг и как ще успеем да преодолеем несъмнената ниска политическа култура на нашето общество. Както беше писано в Баница скоро, ние може и да се освободихме политически след падането на тоталитарния режим, но краят на нашето духовно робство все още не се вижда. За да се освободим от него, е необходимо да се изгради съзнание и воля. Това е дългосрочен проект, защото в името на подобен културен идеал мъчно се достига до нужното съгласие.

sofiiski okupaciq

Окупираният Софийски университет.
Снимка: Ранобудните студенти

През последните дни от “Баница” си кореспондирахме с Рая Раева, студент по философия, от която черпехме информация (чрез Twitter) за случващото се в Софийския университет. Помолихме я за интервю, защото считаме, че предоставянето на платформа, чрез която да се чуе гласът на студентите, е от основно значение за крайния успех на протеста им. Изразяването на свободна гражданска позиция трябва да става публично достояние чрез източници, необременени с политически компромати и интереси.

„Баница“ е средството, чрез което се стремим да наблюдаваме центровете на политическа власт и да се противопоставяме на всяка неправда, задушаваща свободата и демокрацията. Поради тази причина ние окуражаваме и подкрепяме смелите действия на студентите и се радваме, че имаме привилегията да публикуваме частица от ентусиазма на #occupysu.

Николай Николов

raya

Снимка от летните протести #ДАНСwithme 2013г.

 

Здравейте и благодарим от сърце за отделеното време. Това е първото ни интервю в блога „Баница“ и се радваме, че е за тази кауза! Разкажете малко за себе си: как се казвате, какво учите, какво е отношението Ви към #ДАНСwithme и правителството на Пламен Орешарски?

Здравейте. Казвам се Рая Раева и уча философия в Софийски университет. Подкрепям #ДАНСwithme от самото му начало. Припознах много свои искания и цели в него. Бях на площада почти всеки ден през изминалото лято. Смятам, че големият успех на протеста се състои в това, че той възпита едно по-напрегнато гражданско съзнание у нас. Изостри сетивата ни и ни направи по-чувствителни към политическата действителност у нас, а това е важно. Окупацията на 272 аудитория и сградата на Ректората е потвърждение за това. Протестът беше и продължава да е успешен в много свои аспекти – той събуди мнозина, отвори пространство за диалог.

Защо и откъде тръгна идеята за окупацията на Софийски университет?

Инициативата ни започна с окупирането на най-голямата 272 аудитория в СУ. Това не беше спонтанно решение, а логично продължение на протеста на студентите, които защитават гражданската си позиция от лятото насам. Преди седмица Ранобудните студенти имаха редица акции в Студентски град, СУ и Парламента, опитвайки се да привлекат вниманието на своите колеги и съграждани. След като не получихме отговор на въпросите си три дни след началото на окупацията на 272, решихме, че трябва да действаме по-радикално. Считано от вечерта на 25 октомври 2013 г. сградата на Ректората е окупирана напълно. Окупацията ни е безсрочна, а нейните основни цели са няколко, съгласно публичната ни Декларация:

Незабавно разпускане на XLII-то Народно събрание;

Възможно най-бързо насрочване на нови парламентарни избори;

Нетърпимост на общественото тяло към ширещото се престъпно беззаконие в най-високите етажи на държавното управление;

Превръщането на България в цивилизована, правова държава;

Утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности.

Каква е програмата в аудитория 272 за следващите дни?

Ситуацията е динамична и плановете ни често подлежат на промени. Програмата за следващия ден винаги се гласува от всички присъстващи на общото ни събрание и се обявява в социалните мрежи след това. Имахме много срещи с преподаватели, които засвидетелстваха подкрепата си към нас. Благодарим им. Разбира се, предстоят ни нови срещи и дискусии.

Ценното тук е, че университетът (и в частност 272 аудитория) e символ на свободния дух; място, приветстващо винаги другото, новото, различното. Ние сме отворени за всеки, който иска да изрази своята позиция; да даде препоръка; още по-важно – да отправи критика, когато това е необходимо. През изминалите дни станах свидетел на зараждането на един много силен,  многообразен и жив разговор между младите хора тук. Това е нашата цел – да развълнуваме, да събудим силна емоция, да мислим себе си като промяната, която така силно желаем, но твърде често възлагаме като задължение на другиго. Посланието на 272 аудитория е: „Студенти, бдете!“.

Разкажете ни за Ранобудните Студенти. Вие част от тях ли сте?

Ранобудните студенти сме общност от млади и будни хора, която се увеличава с всеки изминал ден. Това не е организация в строгия смисъл на думата. Тук няма лидери, строга йерархична подредба или правила за членство и това е много важно за нас. Съвсем не означава обаче, че целим да останем анонимни. Ние заставаме отговорно зад думите и делата си. Ранобудните студенти сме всички онези млади хора с ясна гражданска позиция и амбиция за промяна към по-добро.

В изнесената си лекция днес в аудиторията д-р Кристиян Таков предупреди, че това правителство, този режим е съставен от „дебелооки и дебелокожи“ личности и че окупацията няма да ги впечатли. Вие какво мислите? Какви са според Вас дългосрочните цели на тази окупация?

Д-р Кристиян Таков изнесе много вълнуваща лекция. Студентите му ръкопляскаха дълго на крака. Съгласна съм с думите му и смятам, че срещу тези „дебелооки и дебелокожи личности“ трябва да се противодейства ежеминутно, с усилия и постоянство. Трудно е, но в никакъв случай не е невъзможно. Не е достатъчно единствено да стоим в аудиторията или на площада. Важно е да разкажем на някого за това, да сме будни постоянно. Едно от посланията, изписани на таблата в 272 аудитория, е: „На нас ни пука, че на вас не ви пука“. Искаме да променим това. Вярваме, че можем да разсеем тази апатия. Гражданското ни съзнание трябва да е будно постоянно, трябва да разговаряме, да търсим отговорност, да задаваме въпросите си, да се отърсим от съня, да сме винаги нащрек, винаги заедно.

Притеснява ли Ви фактът, че сегашната политическа система (на мафиоти и комунисти) руши една по една всяка институция на българската демокрация?

Разбира се. Ако не изпитвахме тревога, нямаше да бъдем в аудиторията днес, но освен притеснение в нас има увереност и мотивация за промяна. Знаем, че тя е наше задължение и лична отговорност.

В България ли планирате бъдещето си?

Към настоящия момент съм убедена, че е важно да бъда тук.

А как си представяте бъдещето в България – да речем след 20 години?

Не желая да се впускам в конкретни представи, но визията ми занапред е положителна. Ние сме оптимисти и имаме силна вяра. Ще ми се и след 20 години да се чувствам по същия начин както днес, независимо каква е обстановката в страната ни.

Окупацията се разпространява и в други факултети и университети в София. Очаквате ли да се разрастне още?

Очакваме инициативата да се разрастне, защото смятаме, че младите са тук и че имат много въпроси, чиито отговори очакват. Освен това вярваме, че добрият пример е заразителен. Получаваме подкрепа не само от колеги в София, но и отзиви от цялата страна. Днес разбрахме, че колеги от Велико Търново са солидарни с нас и ще опитат да предприемат действия и в своя университет. Сред нас има колеги от УНСС, НБУ, НХА, УАСГ, Медицинския университет и други. Непрекъснато ни пишат студенти и от чужбина.

Какво бихте искали да споделите с нашите чуждестранни читатели?

Бих искала да ги призова – студенти, колеги, младежи… хора, бдете!

occupysu

Окупираната 272 аудитория на СУ.
Снимка: Ранобудните студенти