Европа между Третия райх и СССР. Раждането на ЕС

Европа, която познаваме днес, е резултат от огромните международни сблъсъци и кризи, които породи XX век – Първата и Втората свeтовна война, Голямата депресия, кризите между двете войни, Студента война. XX век е наситен със събития, които определят нашата, европейската и световната история в наши дни и за десетилетия напред. Днес ние живеем в Европа и сме част от Европейския съюз – люлка на демокрацията, либерализма, човешките права и свободата. Това, което ще разгледа този материал, е една непопулярна хипотеза за идеята „Европейски съюз“. Как възниква идеята за Европейско обединение? Кога и кой прокарва тази идея? От какво е провокирана идеята за единна Европа? Постигнали ли сме обединена Европа чрез Европейския съюз?

0000005858_w663

Снимка: mediacafe.bg

Третият райх и идеята за Нова Европа.

            Една от първите страни в Европа, която застъпва идеята за обединение на европейските държави, е Германия в края на 30-те години на XX век. Идeолозите на националсоциализма подчертават нуждата от общ европейски пазар, свободно придвижване на хора и работна сила, а също така запазване и развитие на европейската култура. С идеята Нова Европа (Neu Europa) се заемат: Идеологическите служби на Алфред Розенберг1, политическото звено на СС, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието. Идеята за конфедеративно устройство на следвоенна Европа за първи път се появява в докладите на Министерството на външните работи на Германия, ръководено от Йоахим фон Рибентроп2. Автор е професор Алберт Хаусхофер през октомври 1941 година. В бъдеща федеративна Европа проф. Хаусхофер вижда три групи държави. Първа – Естония, Латвия, Литва, Словакия и евентуално Сърбия, които следва да бъдат присъединени към Германия; Втора – съюзните държави: Унгария, Румъния, България, при определени условия – Финландия, Гърция, Украйна, и в краен случай – районът на Кавказ. Тази група държави запазва самостоятелност, но е подпомогната с допълнителен административен капацитет от Обединена Европа. Трета обединява Швеция, Норвегия, Дания, Швейцария и Италия.

            През есента на 1942 г. Министерството на външните работи на Райха разработва свой план за Нова Европа. Външният министър Рибентроп го изпраща на Хитлер с молба за спешно организиране на Европейска конфедерация. Подобна идея е подкрепена от Финландия, Испания, Италия и голяма част от Балканските държави. Рибентроп препоръчва конфедерацията да се състои от Германия, Италия, Франция, Дания, Норвегия, Финландия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Гърция, Сърбия и Испания. Тези планове са отхвърлени от Хитлер.

            Последният план за Обединена Европа е създаден през януари 1944 г. от Вернер Дайц3. Той е създаден с цел да бъде спасена търпящата поражение Германия. Дайц публикува книгата „Възраждане на Европа с помощта на европейския социализъм. Европейската харта“. В нея той говори за „неизбежността на борбата с империалистическата система, западния либерализъм и източния болшевизъм“. Настоява за необходимостта „да бъде откъсната Европа от Америка“,  пледира за възстановяване на „биологичната цялост на европейското семейство на народите“. Хитлер отново отказва да разгледа плановете за обединена Европа, смятайки, че първо войната трябва да приключи и тогава да се пристъпи към обединяването на Европа. Въпреки това Дайнц и Алфред Розенберг правят последен отчаян опит – през ноември 1944 г. организират кръгла маса на европейски интелектуалци, наречена „Единен континент“. Изводът от конференцията е, че в Европа няма място за повече разделение и вътрешни борби. Но вече е прекалено късно – никой няма намерение да преговаря с разпадащата се Германия, която е успяла да обърне целия свят срещу себе си в най-разрушителната война, която някога човек е водил.4

eu_thumb

Статии и мнения за плана „Нова Европа“ през 30-те години на XX век

            В статията си „Ние, Европейците“ Гизелер Вирзинг сравнява разпокъсана Европа с Древна Елада. Той дава за пример как гръцките полиси стават жертва на Персийската империя заради своите вътрешни борби, тесногръдие и недалновидна политика. През XX век авторът вижда Европа в тази ситуация. Той съзира заплахата на болшевзима, идваща от изток, която създава опасност за разединените, заети в локални конфликти, европейски народи: „…ние си спомняме за оня нещастен Демостен, който с цялата си енергия и ум се бори срещу обединението на всички гърци, понеже смяташе, че е заплашена някаква въображаема свобода, докато в действителност загиваше цялото и свободата на всички.5По подобен начин по-късно Източна Европа загуби свободата си, за да я  получи обратно едва през 1989 г.

            В края на 30-те години на XX век се появява и още една интересна идея – създаване на т.нар. „Европейски щати“. По тази тема пише, след няколкоседмично проучване в Германия, кореспондент на големия френски вестник „Тан“ – П. Гетинзон. Според него създаване на Европейски щати по образеца на САЩ е невъзможно. Тъй като в Европа освен държави има и още толкова националности с различен език и култура. Има едно европейско минало, което за нас съществува. Това минало трябва да бъде зачетено, да бъде респектирано. Има европейски националности и Райхът знае много добре, че той не може да създаде нищо солидно и здраво срещу волята на националностите . От разговорите си с немски политици той разбира, че планът за „Нова Европа“ има за цел икономическо, културно, социално и др. сътрудничество, което да не повлияе негативно върху нормалното развитие на отделните народи, тяхната същност, религия, език и бит. В заключение той пише следното: „Според нашите разговори както големите, така и малките националности трябва да бъдат зачетени, респектирани. Националсоциалистическа Германия трябва да си тегли заключението, че всяко „господство“, всяко завладяване на Европа чрез оръжие за дълго време ще бъде само една жалка картина. Нациите са като птицата Феникс, която възкръсва за безсмъртие от своята собствена пепел.6

            С началото на войната между Германия и СССР (22 юни 1941 г.) темата за „Обединена Европа“ става все по-популярна. Това е напълно логично, тъй като съществува реална опасност СССР да победи, а с това целият континент да стане жертва на болшевизма. По тази тема списание „Нова Европа“ (III, бр.32, 18 август 1941 г.) си позволява дори да цитира българин: „Някога Русия, както се изразяваше покойният български поет П. П. Славейков, приличаше на Богоносницата, която е заченала новия Бог в утробата си, но този велик син на една малка страна (става дума за България), не можа да прозре, че тая Богоносница няма да роди Бога, а ще пометне. Днес сме свидетели на тоя тежък и мъчителен аборт на един велик народ, защото болшевизмът отрече семейството, отрече селото и селянина, противопостави работника на селянина и на интелектуалеца…“ Все пак не можем да отречем, че подобни статии не са рядкост в пресата на държавите от Оста. Нали трябва по някакъв начин да бъде мотивирано нападението над СССР. Но основната концепция в това списание е „Нова Европа“ и по-точно в тази статия – общата заплаха за европейските държави като обединителна сила.

Доброволческото движение Waffen SS в борба за „Нова Европа“ – описание на оберстгрупенфюрер Паул Хаусер

            „Вафен СС“ е военно формирование, част от СС, създадено изцяло на доброволен принцип, с участието на европейци от всякакви народности (албанци, арменци, азербейджанци, бошняци, българи, хървати, беларусци, чехи, естонци, французи, грузинци, унгарци, латвийци, литовци, италианци, румънци, словаци, испанци, украинци, руснаци, чеченци, казаци и дори индийци). Според проучванията в своя пик тя наброява около 1 милион души. Създадена е през 1940 г.(след победата на Германия над Франция), но претърпява своето най-бурно разрастване в периода 1943–1945 г. И по-точно след като Райхът губи инициативата и се поява реална опасност от победа за комунистическа Русия. Нужно е да уточним, че голяма част от тези бойци не са нацисти. Ето какво казва Паул Хаусер в статията „Доброволческото движение в Европа“: „Самите доброволци с поведението си и своите изказвания никога не скриваха, че воюват единствено за да предотвратят болшевизма. В едно от юнкерските училища на СС естонските офицери категорично заявяваха, че не са „националсоциалисти“, а „антиболшевики“. Но за да разберем най-точно и красноречиво какви са подбудите и настроенията на доброволците от Вафен СС, Ви предоставям думите на един холандски доброволец: „…Онзи, който без да го е изпитал лично, иска да разбере какво е подбуждало европейските доброволци да се сражават под „германски“ знамена, трябва да знае, че знамената на СС войските вече не бяха „германски“, те бяха се превърнали в европейски знамена, първите европейски знамена, които започнаха да се издигат тогава… Европейските доброволци бяха не само патриоти, привързани към своята родина, но с това станаха и първите патриоти на една единна голяма общност, защото те първи постепенно се научиха да мислят за интереси, които излизат извън рамките на техните собствени страни. Когато започваше войната на Германия с Русия, изглежда, ние бяхме единствени в своите народи, които бяха разбрали, че това би могло да бъде началото на голямото решително стълкновение на Европа с болшевизма и че Европа влиза в него разединена, а не единна. Следващите години показаха, че и в Германия не всичко е било толкова чисто, добро и благородно, както си го бяхме представяли, без да го проверим, възторжени от нашата висока цел“.

grandmap

Снимка: Livejournal.com

Хипотези и заключения

            Според статия, публикувана в сайта extremecenterpoint.com, „бащите“ на модерна Европа не правят нищо друго, освен да приложат на практика плановете на Хитлер за следвоенното устройство на континента“. (http://www.extremecentrepoint.com/archives/13329). С което не бих се съгласил, тъй като едва ли тези планове са се запазили напълно, а и ако това е било така, то днес те щяха да са обект на обстойни проучвания.

            От друга страна стои още по-провокативната теза на Daniel J Beddowes и Flavio Cippolini, които в книгата си The EU: The Truth About The Fourth Reich: How Adolf Hitler Won The Second World War излагат няколко интересни твърдения. Според тях единствената държава, която има полза от Европейския съюз, е Германия, „точно както Хитлер планирал“. Също така те твърдят, че „не е съвпадение, че всяка държава в ЕС става по-бедна, докато Германия забогатява“. Авторите на провокативната книга твърдят, че ЕС всъщност е еквивалент на Четвърти райх и че Съюзът е абсолютен еквивалент със следвоенните планове на Хитлер. Действително, на базата на досега написаното, можем да открием прилики, но не можем да твърдим, че идеята за Европейския съюз е „открадната“ от Третия райх. Още по-малко е възможно да се съгласим с цитираните твърдения. Поради простия факт, че те звучат твърде преувеличено и може би по-скоро търсят сензация.7

            Основите на Европейския съюз са положени на 18 април 1951 г. с договорите на т.нар. „Европейска общност за въглища и стомана“. Първите участници са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Целта е европейските страни да се обединят първоначално икономически и политически, за да бъде гарантиран траен мир (подробно за историята на ЕС – http://europa.eu/about-eu/eu-history/index_bg.htm). Според мен действително е възможно, на база откритите прилики, „бащите на ЕС“ да са взаимствали идеята за създаването на обединена Европа. Тъй като те са преживели войната и са имали възможност да следят политическата ситуация на континента преди и по време на войната и на база на събрания опит да са поставили основите на ЕС. От друга страна Европейският съюз се създава постепенно, като увеличава членовете си малко по-малко, за да стигне до сегашното си положение, съдържайки по-голямата част от страните в Европа. А разгледаните дотук немски планове не предполагат подобно постепенно развитие – точно обратното. Създаване на голяма федеративна държава под водачеството на Германия. Затова аз смятам, че е възможно при създаването на Европейския съюз да са взаимствани идеите, развивани в националсоциалистическа Германия, но не и те да са „откраднати“ и изпълнени абсолютно по същия начин.

 

 Снимка: europeword.com

Снимка: europeword.com



1. Алфред Розенберг (1893–1946) – роден на 12 януари 1893 г. в гр. Талин (Естония). Следва архитектура и инженерно строителство в Рига и Москва. Убеден антикомунист и антисемит. След 1923 г. издава партийния вестник „Фолкишер беобахтер“ (Народен наблюдател). Един от главните идеолози на Третия райх. През войната е райхсминистър на окупираните Източни територии. Автор на книгите „Митовете на XX век“ и „Бъдещият път на германската външна политика“. Осъден от Международния военен трибунал и екзекутиран в Нюрнберг на 16 октомври 1946 г.


2. Йоахим фон Рибентроп (1893–1946) – роден на 30 април 1893 г. във Везел. 1910 г. изучава банково дело в Канада. Работи в железопътното строителство и се занимава с импорт на вино в Отава. Записва се като доброволец в немската армия през Първата световна война и е награден с Железен кръст 1-ва и 2-ра степен. Влиза в НСГРП в началото на 30-те години на XX век. От 4 февруари 1938 г. до края на войната през 1945 г. е Външен министър на Третия райх. Подписва пактовете с Италия и със СССР. Осъден от Международния военен трибунал в Нюрнберг и екзекутиран на 16 октомври 1946 г.


3. Вернер Дайц (1884–1945) – http://de.wikipedia.org/wiki/Werner_Daitz


4. ExtremeCentrePoint – Европейски съюз и Третия райх, или как националсоциалистите са виждали обединена Европа? Нацистите са идеолози на Общия пазар на труда и свободното движение на хора и работна сила в Европа 27 март 2013 година., «http://www.extremecentrepoint.com/archives/13329» (ползван на 19.08.2014 г.)


5. Вирзинг, Гизлер – „Ние, европейците“. „Нова Европа“, раздел „Нова Европа“. 20.04.2001 г. «http://nseuropa.org/Statia81.htm» (ползван на 19.08.2014 г.)

6. П. Гетинзон – Съединените европейски щати. Нова Европа, раздел Нова Европа 20.04.2001 г. «http://nseuropa.org/Statia45.htm» (ползван на 19.08.2014 г.)

7. Bennet, Owen – The EU was HITLER’s idea, and it proves Germany WON the Second World War, claims new book. Express Home of Daily and Sunday express, раздел „News, World“, 17.04.2014 г. «http://www.express.co.uk/news/world/470967/The-EU-was-HITLER-S-idea-and-it-proves-Germany-WON-the-Second-World-War-claims-new-book» (ползван на 19.08.2014 г.)